— Нож? — попита Хънтър.
— Много остър нож, със сигурност — отговори доктор Слейтър. — Извършителят също така може да е използвал нещо като скалпел или дори ножица за стригане на овце… може би голяма ножица. Ако убиецът е оставил инструмента, който е използвал, още не сме го открили.
Отговорът накара Гарсия да притисне крака един до друг като малко хлапе, на което много му се пишка. Гримасата изкриви лицето му още повече.
— Може би убиецът е търсел ефект на шок с омарите — обади се единият криминалист. — Защото образът е адски шокиращ.
— Не мисля — възрази Гарсия. — Погледни цялата постановка. — Той посочи жертвата на хиксовидния кръст. — Това е достатъчно шокиращо и без омарите, а ти си виждала предишните местопрестъпления на този убиец, нали? — Гарсия се обърна към доктор Слейтър. — Този изверг не се нуждае от разни джунджурии, за да направи убийствата си шокиращи. Те наистина са такива. — В гласа му се прокрадна нотка на отчаяние. — Както спомена Робърт преди — може да не го разбираме сега… може дори никога да не го разберем, но във всичко това е вложено някакво значение… включително омарите.
Хънтър заобиколи локвата кръв на пода, за да види по-отблизо.
Гарсия го последва.
Хънтър огледа първо шията на жертвата. Не видя хематоми, синини или червени ивици… никакви следи от задушаване или удушаване. Топчето, с което беше запушена устата на Оливър, и устните му бяха изцапани със засъхнала жлъчна течност и остатъци от храна, покапали по брадичката и голите му гърди. Това показваше, че Оливър Грифит беше повърнал по време на изпитанието, вероятно повече от веднъж. Не беше необходимо Хънтър да изважда топчето, за да види, че в устата му все още има повърнато. Очите на Хънтър се насълзиха от противната миризма.
Гарсия инстинктивно отстъпи крачка назад и запуши с ръка носа и устата си.
Хънтър приклекна, за да огледа фаталната рана и двата омара, закачени за бедрата на Оливър Грифит. Убиецът беше използвал два големи Т-образни щифта за таксидермия9, с които беше пробил телата им, за да ги закрепи. Разрезите на двете рани изглеждаха много чисти и прецизни.
Хънтър погледна лицето на Оливър. Очите бяха затворени, но самото лице беше изкривено в изражение, което показваше неимоверната физическа болка, която е преживял — непоносима, съкрушителна, крайна — да не споменаваме паниката, ужасът и страхът, които несъмнено го бяха завладели, когато е осъзнал какво ще му причини Ментора. Хънтър сякаш чу отчаяните писъци, заглушени от червеното кожено топче в устата му, докато Оливър се е опитвал да умолява нападателя.
— От кръвозагуба ли е умрял? — попита Хънтър и отмести очи към локвата кръв на пода.
— Предполагам — отговори доктор Слейтър и обясни: — Както вече споменах, разрезите са чисти и точно в основата на пениса и скротума. Прерязани са всички артерии и вени, които снабдяват с кръв пениса, и са оставени непревързани. Въпреки че тези артерии и вени са малки в сравнение с главните кръвоносни съдове в тялото, ако подобно нараняване се остави без медицинска помощ… — Тя погледна локвата кръв на пода и после отново Хънтър. — С течение на времето кръвоизливът е фатален.
— С течение на времето? — попита Гарсия. — Колко дълго е продължил?
— Много е трудно да се каже — отвърна доктор Слейтър. — Зависело е от няколко фактора — общото здравословно състояние на жертвата, състоянието на сърцето му и така нататък. Тези неща също така са определили колко пъти е губил съзнание. Дори без никаква помощ или използването на ръцете му, за да се опита да намали кървенето, кръвоизливът може да е продължил повече от един час, преди той да загуби повече от четиресет процента от кръвта си. На този етап повечето му главни органи вече са престанали да функционират.
— Някакви предположения за часа на настъпването на смъртта? — попита Хънтър.
— Също както при предишната жертва, тялото вече е в пълно трупно вкочанясване, значи преди повече от дванайсет часа, но като се има предвид температурата му, бих казала по-малко от двайсет. Умрял е някъде в ранните часове на тази сутрин.
— Чиста лудост — промълви Гарсия.
— Несъмнено — съгласи се доктор Слейтър. — И към тази лудост трябва да добавите и това. — Тя насочи вниманието им към думите, написани на стената.
Хънтър се изправи и се присъедини към партньора си. Те се съсредоточиха върху стената вдясно от стълбите.
На нея, на около два метра от пода, бяха написани четиринайсет думи с червени букви, големи петнайсет-шестнайсет сантиметра.