Хънтър и Гарсия не можеха да оспорят тази логика. И двамата знаеха от личен опит, че нещата наистина се променят, понякога коренно, когато учениците отидат в гимназията. Мнозина тийнейджъри в Съединените щати виждаха това препятствие като начало на съзряването им. Те несъмнено претърпяваха редица физически и психични промени и замяната на стари приятели с нови изобщо не беше нещо необичайно.
— Трой се включи във футболния отбор на гимназията — продължи Джанет. — И ей така… — Тя щракна с пръсти. — Намери си нова група приятели, с които започна да излиза. Помня, че наистина стана „спортна звезда“. Всички момичета искаха да му бъдат гаджета и всички момчета искаха да му станат приятели. — Джанет пак отпи глътка вода. — Джо беше изключително привлекателно момиче. В началото на девети клас тя кандидатства за отбора на мажоретките. Лесно я приеха и това си беше — новите готини приятелки мажоретки означаваха сбогом на старите, не толкова готини приятелки от осми клас в прогимназията. — Джанет вдигна ръце в знак, че се предава, показвайки, че и тя има известна вина. — И аз започнах да се събирам с други хлапета. В девети клас започнах да се срещам с едно момче… първото ми гадже… — Тя погледна Том, който изобщо не изглеждаше раздразнен. — И започнах да излизам с неговите приятели… и общо взето, това беше всичко. Всички си намерихме нови приятели.
— Добре — рече Гарсия. — Нека се върнем малко към времето ти в осми клас. Ти каза, че тогава си била в една компания с Трой Фостър и Джоузи Мос, нали така?
— Да.
— И кога беше това?
— Ами… — Джанет примига два пъти, докато мислеше. — Бях на тринайсет, значи преди тринайсет години. Завършихме прогимназията през 2009 година.
Гарсия си записа това и продължи:
— Имаше ли някой друг в тази група, освен теб, Джоузи и Трой? — Той вдигна ръка, преди Джанет да отговори. — Моля те, помисли си добре, защото е много, много важно.
— Не бяхме супер тясно свързана група — поясни Джанет. — Често излизахме заедно, но имахме и други приятели от училище.
— И все пак — настоя Гарсия. — Когато бяхте заедно, имаше ли още някой, освен Трой и Джоузи?
Джанет отново избърса сълзите си и се втренчи в някаква точка в масата, но погледът ѝ се задържа там само няколко секунди.
— Софи — каза тя и кимна. — И Софи често излизаше с нас.
— Софи?
— Да. Наричахме я Софи, но цялото ѝ име беше София… — Джанет се почеса по лявата буза. — Хмм… Все ѝ се подигравахме, защото фамилното ѝ име звучеше като „Равиоли“.
— Италианка ли беше?
— Беше родена тук, но мисля, че родителите ѝ бяха италианци. — След няколко секунди Джанет си спомни името. — Ризоли — каза тя и пак щракна с пръсти и посочи Гарсия. — Казваше се София Ризоли.
— Чудесно — отбеляза Гарсия и си записа името.
— И София ли се отчужди от другите в групата, след като започнахте да учите в гимназията? — попита Хънтър.
— Да — потвърди Джанет. — Всъщност тя стана малко странна.
— В какъв смисъл „странна“? — попита Хънтър.
— О, тя се забърка с косматите — обясни Джанет. — Знаете ги… онези с дългите коси, облечени предимно в черно, които слушат метъл или готик метъл, или емо11, или някакви тежки парчета с крясъци, които не би трябвало да се наричат музика.
Гарсия хвърли поглед на Хънтър. В очите му се четеше усмивка, защото партньорът му си падаше по такава музика.
— Предполагам, че си загубила връзка и с нея, след като си завършила гимназия „Гардина“? — попита Хънтър.
— Да. Не я видях повече, след като се дипломирахме. — Джанет замълча за момент. — Не видях повече никого от тях. — Тя погледна двамата детективи с очи, изпълнени със съмнение.
— Спомняш ли си някой друг, който е бил част от тази група? — настоя Гарсия.
Джанет се замисли за пет секунди и после поклати глава.
— Не, не мисля.
— Може би някое момче? — предположи Хънтър.
Джанет го погледна и повдигна едната си вежда.
— Говорим за ученици — обясни той. — Групата, за която ти спомена, се е състояла от три момичета и едно момче. Не познаваме София Ризоли, но ти и Джоузи Мос сте били привлекателни девойки и това ме навежда на мисълта, че и София е била привлекателна.
Джанет кимна.
— Да, и тя беше привлекателна.
— В прогимназията — продължи Хънтър, — едно момче, което дружи с три привлекателни момичета, не остава незабелязано от приятелите си. И честно казано, ако това момче беше един от приятелите ми, когато ходех на училище, бих направил всичко възможно да се сближа още повече с него и да вляза в онази компания. Разбираш ли какво искам да кажа? Щях да искам и аз да дружа с хубавите момичета.
11
Емо, от емоционален, стил в музиката, който се характеризира с мелодично музициране и експресивни, често изповеднически текстове. — Б.пр.