— Какво е това, мамка му?
Хънтър стоеше абсолютно неподвижно. Усети как в гърлото му се затяга неприятен възел.
— През всичките си години в полицията, детектив или не, виждал ли си такова нещо? — попита Гарсия, без да откъсва очи от трупа.
— Не — промълви едва чуто Хънтър.
4.
Дневната на Мелиса Хоторн беше скромна, както по размери, така и по обзавеждане. Имаше правоъгълна форма и диван с три места, тапициран в червено, два различни фотьойла, поставени пред среден на големина телевизор с плосък екран, монтиран на северната стена. На пода в средата на стаята се виждаше протрит пухкав килим и стъклена масичка за кафе. Кухненската площ, която се намираше вляво от входната врата, беше малка, но добре оборудвана, с модерна миялна машина, печка с пет котлона и двойна фурна. Стените в дневната бяха украсени с разноцветни репродукции в рамки с различни размери. Две вази с изкуствени цветя добавяха спокойствие и домашна атмосфера, но несъмнено най-забележителни бяха двете дебели греди, разположени успоредно една на друга, на трийсетина сантиметра от тавана. И точно там убиецът беше оставил голото тяло на жертвата. Висеше на гредата откъм кухнята.
Хънтър и Гарсия съвсем не бяха за пръв път на местопрестъпление, където жертвата висеше от тавана, но онова, което накара кожата им да настръхне, беше фактът, че тялото не е окачено за врата.
Убиецът беше използвал алпинистко въже, което бе преметнал около гредата. Единият край на въжето беше омотан няколко пъти около дебелата метална дръжка на фурната на печката и после завързан с троен възел. В другия край на въжето убиецът беше прикрепил голяма кука от неръждаема стомана за лов на акули и сега вече нещата прехвърляха границата — ако има такава — от откачени до напълно безумни, защото тялото беше окачено за устата, сякаш жертвата е трофейна риба.
Куката беше пробила брадичката на жената, жестоко разкъсвайки плътта и мускула, беше прерязала артерии и нерви и излизаше през устата, така че трупът висеше на шейсетина сантиметра от пода, увиснал на долната челюст, мандибулата. Вероятно затова детектив Барнс беше споменал, че лицевото разпознаване само с поглед е невъзможно.
Окачването само за долната челюст беше принудило главата да се извие назад и да изглежда така, сякаш жертвата се е втренчила в тавана и алпинисткото въже привидно излиза от устата ѝ. Жената беше дребна и слаба афроамериканка, едва ли тежеше повече от петдесет и четири килограма, но тежестта на тялото ѝ беше предостатъчна, за да причини пълно разместване на челюстната кост. Не е необходимо да си лекар, за да видиш ясно, че двете долни стави на челюстта се бяха отделили от черепа толкова жестоко, че съединителната тъкан, нервите, сухожилията и мускулите бяха надробени и разкъсани и оставяха мандибулата издадена зловещо напред и извън линията на останалата част на главата. Всъщност брадичката на жената беше на пет сантиметра от носа ѝ.
От отворената уста и раната под брадичката се беше стекъл водопад от кръв по шията, тялото и краката и образуваше ужасяваща локва на пода, точно под петите ѝ. Лицето ѝ също беше покрито с пръски кръв.
За да не може да се бори, или да посегне към въжето, ръцете ѝ бяха завързани на гърба и стомахът на Хънтър се преобърна, защото това показваше, че жената е била все още жива, когато убиецът е дръпнал въжето, за да я повдигне във въздуха.
Вторият признак, че е била още жива, когато е извършено това изтезание, беше подуването на лицето и шията ѝ — сякаш някой е пъхнал малък балон в гърлото ѝ и го е надул. Подуването, съчетано с напрежението от тежестта на тялото, поради факта че е окачена за челюстта, означаваха, че кожата и плътта около долната половина на лицето ѝ се бяха опънали до такава степен, че то е започнало да се разкъсва, особено в краищата на устните ѝ.
— Защо ще причиняваш това на някого? — попита Гарсия, който най-после изпусна затаения си дъх. — Това е напълно извратено. — Той поклати глава, докато се опитваше да осмисли нещо толкова абсурдно. — Чисто зло.
Хънтър най-после отмести поглед от трупа и започна да оглежда наоколо. Той също въздъхна тежко и уморено.
— Това е проблемът, Карлос — отговори Хънтър и пристъпи две крачки наляво, за да стигне до кухненската площ.
Гарсия отиде в противоположната посока, в дневната. Опита се да огледа останалата част на стаята, но му беше трудно да откъсне очи от жертвата.
— Това е много повече от извратено — продължи Хънтър. — И много повече от зло. Някой би отделил време, за да направи такова нещо на друг, само ако целият този акт има някакво особено значение. — Той стигна до печката и започна да оглежда алпинисткото въже, което беше завързано за дръжката на фурната. — Тя е била убита по този начин поради някаква причина… и тази причина… трябва да е нещо много конкретно… много лично. — Хънтър проследи с поглед въжето до риболовната кука в устата на жертвата. Куката, която беше пробила брадичката ѝ и излизаше през устата, беше счупила и избила няколко от долните ѝ зъби. — Цялата сцена… Убийството, постановката, помощните средства, всичко… е било обмислено предварително, подготвено и изпълнено много прецизно. Също така, освен ако жената не е била алпинистка и запалена по риболова, това не са обичайни домакински принадлежности, Карлос, убиецът не ги е намерил в някое чекмедже тук.