— Остани там — каза му рязко Киърандел. — От предишния път мина доста време, Каин, и сега съм подготвена за теб. Всяко заплашително движение ще ти е последното.
Той разпери ръце.
— Не бъди толкова негостоприемна, Киърандел. Дойдох да се извиня. Позволих им да ме заловят, за да не се налага да наранявам някого по пътя за насам.
— Да се извиниш?
— Да. Затова, че ти съсипах заведението, набих ти джуджето, раних малкото дървесно духче…
Киърандел го стрелна с поглед. Лицето му беше скрито наполовина зад призрачните Каиновци и изражението не си личеше; тя не можеше да реши доколко е искрен.
— Парите са любов, Каин — рече тя. — Ако си искрен, говори ми в злато.
— Така и смятам да постъпя.
— Струваше ми петстотин рояла.
Едната тъмна вежда се повдигна.
— Това е доста скъпо за една счупена маса и превръзка на окото.
— Толкова трябваше да дам на Бърн. След твоето… отпътуване… той обра парите и си тръгна.
— Ще ти ги върна двойно — рече Каин, свивайки рамене. — Предай ме.
В продължение на една дълга секунда Киърандел просто стоеше като вкаменена и само примигваше. Правилно ли го беше чула?
Каин продължи:
— Сериозно говоря. Знаеш новата цена за главата ми. Прати куриер при Очите и няма да се изненадам, ако Тоа Сител лично се появи, за да сложи златото в ръцете ти.
— Не разбирам.
— Виж сега, все някой трябва да прибере тия пари. Защо да не си ти, а?
— Каква игра играеш?
— Не е твоя работа. Искаш ли парите, или не?
— Онова, което искам аз — чу се Киърандел да казва с неочаквана жар в гласа, — е да разбера какво става тук.
Каин ѝ се ухили.
— Не го ли искаме всички?
— Агентите ми докладваха, че из целия град избухват пожари; че навсякъде спорят дали Ма’елкот е актир, или не — между другото, дочувам, че този слух е пуснат от Поданиците на Кант. И всички разправят, че се готви бунт. Вчера една човешка заклинателка надигна проклетия Велик Чамбайген, едва не потопи доковете под вода и потроши Моста на рицарите — нещо, което можех да се закълна, че е невъзможно. Освен това чувам, че тази заклинателка, която има повече сила, отколкото би трябвало да имат хората, се оказва старата ти приятелка Палас Рил. А сега ти се появяваш в дома ми и ме караш да те предам на Кралските очи. Защо оставам с впечатлението, че всичко това по някакъв начин е свързано?
— Имаш добри източници — рече безизразно той.
Киърандел очакваше да ѝ каже още нещо, но Каин просто стоеше там като издялан от камък. Дори не примигна.
— Защо искаш да го направя?
— Трябва да вляза в двореца. — Той потрепна, сякаш внезапно го прониза болка. — Искаш ли парите, или не?
Киърандел изсъска раздразнено през заострените си зъби.
— И ако не ги искам?
Отговорът на Каин прозвуча абсолютно небрежно.
— Тогава ще отида другаде.
Но Потокът, който се вихреше около него, потъмня и Киърандел внезапно се запита защо се противи толкова; никога не отказваше лесни пари. Докато наблюдаваше структурата на Потока около него, тя започна да подозира, че най-безопасният път е да изпълнява онова, което иска Каин. В противен случай силата му щеше да я изгори толкова лесно, колкото пеперуда, попаднала в пламъка на свещ.
— Добре — отвърна бързо Киърандел. — Ще изпратя куриер и няма да задавам повече въпроси. Някой ден ще седнеш и ще ми разкажеш цялата история.
— Да, щом казваш.
— В живота ти има сили — рече предпазливо тя, — които превъзхождат въображението ми. Виждам ги, или поне малка част от тях, но не ги разбирам. В теб се пресичат енергии, които никой не би могъл да разбере.
Той я погледна с цинична, многозначителна усмивка.
— При всички е така, Киърандел. Просто обикновено никой не го забелязва.
— Изпитвам жал към всички, които ти се изпречат на пътя.
— Да, аз също. А сега да действаме, става ли? Нямам цял ден за губене.
10.
Когато Тоа Сител чу, че Бърн влиза в стаята, той се извърна от прозореца само за да посрещне графа с един хладен поглед, след което отново се обърна към града.