Може би единственият му шанс.
Още сега.
Ма’елкот отново го погледна — стаята се завъртя шеметно около него — и изрева в лицето му:
— Къде? Отговори ми! Къде беше?
— Добре де — отвърна Каин, — добре…
Ма’елкот отпусна едната си ръка, задържайки го във въздуха само с другата, докато свиваше пръсти в юмрук с размера на каменно гюле. Каин прикри лице с двете си ръце тъкмо навреме, за да поеме отчасти гръмотевичната сила на удара. Вместо да счупи врата му, ударът само му изкара свитки от очите. Устата му се напълни с кръв от разбития нос и разранените от зъбите му устни.
— Ма’елкот, престани! — произнесе Каин с такава настойчивост, каквато успя да изцеди от фъфлещата си уста. — Ще ме убиеш… и тогава никога няма да разбереш…
Ма’елкот продължи да го държи във въздуха така, че краката му просто се клатеха безжизнено под тялото. Могъщите гърди на императора се надигаха като мехове, докато той дишаше учестено през стиснатите си зъби.
— Аз ти вярвах, Каин — прогърмя гласът му. — Не се доверявам лесно на никого. Искам отговор или ще ти отнема живота.
Каин срещна пламтящия му поглед и се взря безизразно в него.
— Пусни ме долу.
Лицето на Ма’елкот пребледня от гняв. Една дълга секунда животът на Каин вися на косъм, но императорът страдаше от проклятието, което беше част от съдбата на всички велики мъже — той трябваше да знае.
Той свали Каин на пода плавно, борейки се с гнева си. После бавно разтвори юмрука си и пусна жакета му.
— Говори тогава.
Каин се престори, че изпъва дрехите си. Направи се, че наистина иска да избърше кръвта от устните си; това му осигури няколко секунди, за да огледа Ма’елкот и да реши къде да нанесе първия удар.
Коляното, което беше уязвимо зад тясната кожа, издутите му слабини, снопът от нерви зад слънчевия сплит…? Не — в гръкляна, който едва се подаваше между дебелите мускули на гърлото му. Един удар с юмрук, само един — бърз и остър. Дори ларинксът да не се счупеше, мускулите около него щяха да се свият инстинктивно; той нямаше да може да извика за помощ. И тогава плътта щеше да се изправи срещу плът, костта срещу кост, човека срещу човек — при тези условия Каин не можеше да си позволи да изгуби.
Ма’елкот щеше да умре пред олтара, на който беше завързал Палас Рил.
И все пак, докато се люшкаше между извършването на убийство и смъртта, давайки си сметка, че ако не нападне сега, Ма’елкот няма да му даде друга възможност, когато погледна в разяжданите от гняв очи на този гигантски човекобог, Каин необяснимо защо си спомни как Хамлет беше решил да убие Клавдий по време на молитва: „Сега бих могъл да го свърша! Раз! Докато моли се…“10
Пред очите му започнаха да валят видения: битката, смъртта на Ма’елкот, освобождаването на Палас Рил, отварянето на вратата на Желязната стая — за да се озове пред Бърн и Тоа Сител, които не успява да убие, преди виковете им да предупредят дворцовите рицари в подножието на стълбището. Ма’елкот не е Лошата вещица от запад, чиито прислужници приветстват смъртта ѝ и оставят убийците ѝ да си тръгнат по живо, по здраво. Него го обичаха. Боготворяха го…
Всъщност той беше един адски кадърен император.
„И е един от малкото хора, които уважавам — помисли си Каин, — и един от още по-малкото, на които един вид се възхищавам.“
Добър човек? Не, определено не; но пък и Каин не беше такъв, и го знаеше много добре. Ала Ма’елкот беше по-добър от повечето хора, и поне беше откровен, признаваше бруталността си и се отнасяше добре с подчинените си…
Ако Каин го убиеше тук и сега, какво щеше да се случи? Ма’елкот умира, Каин умира, Палас умира, може би и Бърн, и Тоа Сител, а може би и още стотици хиляди във Втората война за трона, която със сигурност ще последва. Кой печели?
Печели Студията — една мащабна, унищожителна гражданска война е точно онова, на което се надяват.
Печели Колбърг.
Това, реши Каин, не е приемлив изход.
Баща му беше казал да забрави правилата. Той просто беше свил рамене. И без това по принцип не им обръщаше голямо внимание. Но сега установи, че всъщност имаше правила, според които беше живял; правила, които бяха създали Каин такъв, какъвто беше, модели на поведение, капани, за които той дори нямаше представа. Съобразявайки това, Каин стигна до изумително откритие: