Студеното стъкло се бе затоплило от парещото чело на Хари.
— Този път наистина ме спипаха, татко — рече тихо той. — Наистина ме хванаха за топките.
Мърморенето на Дънкан утихна; единственото, което Хари чуваше в стаята, беше звукът на собственото му дишане и дъждовните капки по прозореца.
— Карат ме да убия още един анхански крал. Едва оцелях след Тоа Фелатон — всъщност оцелях по чудо. Трябваше да умра в онази уличка. Ако Колбърг не ги беше притиснал да разрешат извънредно прехвърляне… А онзи тип Ма’елкот, той е… той е толкова… знам ли. Имам лошо предчувствие за тази работа. Този път не мисля, че ще оцелея.
Беше му по-лесно да го каже, когато знаеше, че никой не го слуша.
— Мисля, че тоя път ще ми видят сметката.
Хари притисна длани към стъклото и погледна към димящите въгленчета от дървото.
— Не че не знам в какво се забърквам. Дори в Консерваторията ти казват право в очите: „Функцията ти в обществото е да жертваш живота си по интересен начин.“ Но Приключенията стават все по-тежки и по-тежки; те се опитват да ме убият, татко — всяко следващо е малко по-трудно от предишното, залогът е по-голям, шансовете са по-малки. От тяхна гледна точка… Не знам, сигурно са принудени да го правят; та кой ще си прави труда да плаща за директно наблюдаване на Приключение, ако смята, че ще ми е лесно?
— Напусни тогава. Пенсионирай се.
Гласът беше дрезгав и немощен, но несъмнено бе абсолютно реален; поне за миг Дънкан беше дошъл на себе си. Хари се извърна от прозореца и срещна мътния поглед на баща си.
Внезапно изпълнен със смущение, той се изкашля в шепата си.
— Аз… ъъъ… не знаех, че си буден.
— Поне ще останеш жив, Хари. — Гласът на Дънкан не бе по-силен от шепот. — Това все пак е нещо.
— Аз, ъъъ… Не мога да го направя, татко. Вече подписах договор.
— Наруши го и си плати неустойката.
Хари поклати глава.
— Не мога. Заради, ъъъ, заради Шана, татко. Жена ми.
— Спомням си… Понякога я виждам заедно с теб в мрежата. Женени сте… от колко години?
— Три.
— Деца?
Хари поклати мълчаливо глава и заби поглед в сплетените си пръсти. После каза:
— Тя е в Анхана. — Дъхът му заседна в гърлото — толкова ли беше трудно да говори за това? — Те, ъъъ… — Той се закашля рязко, извръщайки глава към прозореца. — Тя се е изгубила в Отвъдие и те ще я оставят да умре там, ако не се опитам да убия Ма’елкот.
За миг единственият звук в стаята беше тихото подсвирване, което се получаваше при опитите на Дънкан да си поеме дъх.
— Разбрах. Хванах част от… „Драконовите приказки“… — Като че ли на Дънкан не му стигаше въздух да прозвучи убедително. — Хляб и зрелища, Хари. Хляб и зрелища.
Това беше една от любимите фрази на баща му; Хари я възприемаше просто като отвлечено понятие, но въпреки това кимна.
— Проблемът ти — продължи с усилие Дънкан — не е Отвъдие или онзи император. Твоят проблем е… че си роб.
Хари сви раздразнено рамене; беше чувал това хиляди пъти. В замаяните очи на Дънкан всички бяха роби.
— Разполагам с точно толкова свобода, колкото ми трябва.
— Ха. Ти си… повече, отколкото си мислиш. Ще спечелиш.
Дънкан се отпусна изтощен назад върху възглавницата си.
— Разбира се, татко.
— По дяволите, Хари… не ме баламосвай… — Следващите няколко секунди той само се опитваше да диша. — Чуй ме. Да ти кажа ли как да ги биеш… Да ти кажа ли?
— Добре, татко. — Хари се приближи до леглото и се наведе над баща си. — Добре, слушам те. Кажи ми как да ги победя.
— Забрави… Забрави правилата…
Хари се опита да не издаде раздразнението си нито с глас, нито с поглед.
— Какво имаш предвид?
— Слушай… те си мислят, че те притежават. Мислят си, че ви притежават всичките и че сте длъжни да правите каквото ви казват.
— И са адски близо до истината.
— Не… не, чуй ме… жена ти, ти я обичаш. Ти я обичаш.
Хари не можеше да каже нищо, не можеше да се насили да произнесе думите, които се бяха затъкнали в гърлото му.
— Те на това разчитат… това е залогът им. Но само с това разполагат… и си мислят, че са в безопасност…
Хари се наежи и се намръщи, но не каза нищо.
— Хари, чуй ме — прошепна Дънкан, а клепачите му изпърхаха и се спуснаха над очите му. — Най-умният… най-умният човек на света е казал някога: „Създаденото от любов се проявява отвъд доброто и злото.“5 Разбра ли? Отвъд.