Вдигна се гора от ръце.
— Кой е против?
Издигна се само една ръка — на Толя.
— Предложението се приема! — обяви Хенк. — Гласуването ще стане тук точно след половин час…
И наистина точно след половин час се произведе първото гласуване. Хенк веднага съобщи резултата — предложението на Висоцки бе получило болшинство от седем гласа. Хората бавно се упътиха към изходите. По ничие лице не видях ни радост, ни огорчение. Видях само сериозни и загрижени лица.
— Сим, ела в кабинета ми! — каза Хенк.
Само това не очаквах. Какво беше намислил — да ме откъсне от групата? Да ми повлияе по някакъв начин? Влязох в кабинета му със свито сърце. Той ме чакаше прав, облегнат на бюрото си, лицето му беше замислено.
— Аа, Бруте, заповядай!
Аз седнах, но както винаги той остана прав. Това не беше наистина най-демократичният начин да разговаря с колегите си.
— Имам една молба към тебе, Сим! — започна той веднага. — Моля те, внимавай за Толя… Вижда ми се прекалено възбуден и екзалтиран… И е в състояние да направи някоя глупост…
Навярно съм го погледнал много смаяно:
— Каква глупост?
— Мога ли да знам каква?… Но след апатията, в която беше изпаднал, сега е отишъл в другата крайност — на безразсъдни действия…
— Той няма да направи нищо, без да се посъветва с нас! — възразих аз малко сухо…
— Не съм много сигурен… Ето той гласува против моето предложение за начина на гласуване… Без да се посъветва с вас… И в крайна сметка против вас…
Беше прав наистина. Мълчах, не знаех какво повече мога да кажа.
— Вие ще загубите тая битка! — каза Хенк.
— Сигурно е така… Но не ние ще я загубим… Ще я загуби човечеството, което ни изпрати тук… И с такива надежди при това…
— Много си нахален, Бруте! И все пак, както виждаш, не съм ти загубил доверие…
С това нашият разговор завърши. Както очаквах, намерих тримата в стаята на Кастело. Навярно току-що се бяха събрали, защото Сеймур каза:
— Не те очаквах толкова рано… Защо те повика Хенк?
— Нарече ме „Бруте“!
— И само това?
Нищо на тоя свят не мразя повече от принудата към лъжа.
— Помоли ме да бъдем лоялни… Както е лоялен и самият той.
Сеймур видимо се успокои. И все пак цялата ни компания изглеждаше много потисната, не знаехме какво да си кажем или по-точно не смеехме нищо да си кажем. Най-сетне Сеймур като че ли се престраши:
— Твоето гласуване, Толя, против предложението на Хенк не беше никак тактично…
— Защо? — попита враждебно Толя.
— Защото се отдели от другите без никакъв смисъл… И им даваш основание да си помислят, че изобщо си безразсъден…
Трепнах в себе си — дали Хенк не беше прав?
— Не мога да гласувам три пъти за нещо, което е толкова ясно! — упорстваше Толя. — За мен това е унизително…
— Ако бяхме гласували само веднъж, сега всичко щеше да бъде свършено!
Толя леко поруменя.
— Да, навярно не съм бил тактичен! — измърмори той. — И все пак съм прав… Те просто ме дразнят с прекаленото си благоразумие, зад което може би се крие и егоизъм… Думата „подвиг“ не бива да ни е толкова чужда… Не може едно общество като нашето да живее само в благополучие, разум и сигурност… В края на краищата то ще престане да уважава себе си.
— Да, ти си прав! — съгласи се Сеймур. — Но не е нужно да се правят подвизи именно в залата…
Скоро Кастело и Толя си отидоха. Аз нарочно останах още няколко минути.
— Имам един въпрос към тебе, Джек… Смяташ ли, че Толя е способен и на други безразсъдни действия?
Сеймур ме погледна разсеяно.
— Ааа, за това ли те повика Хенк?… И какво си въобразява той — че Толя ще хвърли във въздуха „Аякс“?… За да му заграби реакторите?… Не очаквах това от Хенк… Изглежда, че много сме го наплашили.
На другия ден точно в определеното време се състоя второто гласуване. Тоя път спечелихме ние с предимство от цели 11 гласа. Наистина в никой случай не очаквах такъв хубав резултат. Сеймур ми се видя доста сдържан, но Толя целият сияеше. Безсонов се приближи към мене, сякаш нищо не е било, и шеговито забоде палец в реброто ми.
— Май че ще спечелите и третия тур! — каза той. — Ще заровите стареца на една чужда планета…
Оставаше ни третото и последно гласуване. Сега бях изпълнен с нещо повече от надежди, бях изпълнен с увереност. И хората ми се виждаха други — много по-естествени и спокойни. Вечерта видях Висоцки край една маса заедно със свои приятели. Те разговаряха оживено, Висоцки се усмихваше. Като ме видя, той ми кимна: