— Все още не знам какво ще е бъдещето ми, Златни, но знам, че няма да го изградя с меч.
Седнаха на черния пясък и Калиадес разказа за последните дни на Троя, а Хеликаон за бягството им от града. Слънцето се издигаше бързо на небосклона, когато Златния отново зърна ярката рокля на Андромаха на скалистата пътека. Тя сякаш бързаше, макар да се движеше предпазливо по опасния склон. Нямаше и следа от Касандра.
Той се изправи и отиде да я посрещне. Видя дузини плъхове, които излизаха от дупките си в основата на скалите и се отправяха към морето.
— Къде е Касандра? — попита, хващайки ръката на Андромаха.
— Няма да дойде. Умира.
Когато Хеликаон се намръщи и тръгна към пътеката, тя го спря.
— Касандра иска да умре тук. Каза, че това е съдбата й. Няма да дойде и няма да е правилно да я принуждаваш.
— Тогава ще ида да й кажа сбогом.
Андромаха го сграбчи за ръката.
— Тя твърди, че Агамемнон идва с флотата си. Ще е тук по обяд. Знам, че не вярваш в предсказанията й. Нейната съдба е никога да не й вярват. Но Първата жрица потвърди, че брат й идва за нея. Трябва да тръгваме, любими, колкото се може по-бързо — в гласа й се долавяше паника.
Той погледна към стръмната пътека, но се обърна отново към нея, към жената, която обичаше повече от всичко.
— Както винаги, ще приема съвета ти. Ела.
Докато вървяха към кораба, Хеликаон извика на екипажа си да се приготви. Съобщи бързо новината на Одисей и царят на Итака забърза към „Кървавия ястреб”, без да се сбогува. Хеликаон почувства, че нещо се отърква в крака му и погледна надолу. Още плъхове се отправяха към корабите, дузини, бягаха през краката му и се катереха по въжетата.
Чу викове, щом екипажът ги забеляза и погледна обратно към брега. Черният пясък гъмжеше от създанията. И всички се бяха отправили към корабите.
Откъм екипажа на „Ксантос” се разнесоха викове и проклятия, когато гризачите започнаха да се катерят на борда. Мъжете скачаха наоколо и ги пробождаха с мечовете си, но отвсякъде прииждаха нови и нови.
— Не се опитвайте да ги убивате! — извика Хеликаон. — Разкарайте кораба от брега!
Бързо повдигна Андромаха по стълбата. Видя, че лицето й е бледо от притеснение за момчетата, докато се качваше на залетия от плъхове кораб. После, опитвайки се да игнорира създанията, които тичаха и хапеха краката му, Хеликаон подпря с рамо борда, наравно с другите от екипажа. Видя моряци, тичащи от „Кървавия ястреб”, за да помогнат в изтикването на „Ксантос”. Огромната бирема започна бавно да се накланя, след което насред стържене на дърво върху пясък се спусна в морето и заплава свободно, заобиколена от плъхове.
Моряците от „Кървавия ястреб” изтичаха обратно на кораба си и Хеликаон отиде с тях. Беше невъзможно да се тича през килима от плъхове, без да ги настъпват, и мъжете се хлъзгаха върху смачканите тела и кръвта на гризачите. Облегнаха се на дъските и след миг избутаха по-малкия кораб във водата. Хеликаон се качи на борда. Мъжете трескаво избиваха плъхове, пробождаха ги с мечове и кинжали и ги хвърляха през борда. Все по-малко успяваха да се качат на кораба, докато излизаше в открити води. Хеликаон погледна към „Ксантос”. Биремата също се отдалечаваше и гребците спускаха греблата си.
Той уби още дузина гризачи, хвърли телата им във водата, после отиде при Одисеи, който енергично мушкаше всеки плъх, изпречил се пред очите му.
— От това ще излезе хубава история, приятелю — каза му Хеликаон, а в гърлото му се надигаше смях, докато гледаше как дебелият цар подскача наоколо и ръга плъхове с меча си.
Одисей спря задъхано и се ухили.
— Не са ми нужни повече истории, дори и с плъхове. Историите винаги бръмчат из главата ми като рояк пчели! — после изражението му се отрезви. — Връщай се на кораба си, Хеликаон. И двамата трябва да побързаме. Не можем да се справим с цялата микенска флота.
Хеликаон пристъпи напред и прегърна стария си наставник за последен път.
— Успешно плаване, приятелю.
Одисей кимна.
— Очаквай ме през пролетта — обеща той.
С поздрав за сбогом към Калиадес и Скорпиос Хеликаон изтича към кърмата и се гмурна в морето. Докато плуваше към „Ксантос” се опита да не обръща внимание на килима от мъртви и умиращи плъхове и драскането на нокти, докато давещите се животинки се опитваха да се покатерят на гърба му. Сграбчи въжето, което му спуснаха от екипажа, и се изкатери на палубата. Едва тогава си позволи да потрепери и да изтупа несъществуващи плъхове от рамената си.
Огледа се наоколо. Андромаха стоеше при мачтата и гледаше нагоре към Великият кон. Ониакус беше застанал на руля. Гребците гледаха Хеликаон и чакаха думите му.