— Мисля, че трябва да споменем — намеси се Филакис, — че всички снаряди, използвани от състезателите, са доставени от Оръжейниците на Ловната академия и са с такава дължина на фитила, че да избухнат на около шест метра от дулото. Това се прави да не би случайно някое парче да отиде в тълпата.
— На покрива на оня „Линкълн“ ракетна установка ли има? — попита Прот.
— Точно така — каза Филакис. — Самозареждаща се и самонасочваща се ракетна установка. Виждам също така, че от двете страни на оная „Тойота Спешиъл“ са монтирани оръдия.
— Пристига „Паякът Морлън“ — съобщи Мел Прот. — Той има мощност на двигателя 2000 к.с. и механична ръка, която се управлява от кран, монтиран отзад. Самите зъбци на ръката се командват от компютър във вътрешността на колата.
— Ето го и Еди с неговия „Таран“ — намеси се Филакис. — Кола с формата на един от онези стари динозаври, казват се стегозаври, струва ми се. Мотивът с динозаврите винаги е бил популярен в дизайна на нападателните коли. Тя е изцяло бронирана и има перископна система. Еди се опитва да заеме изгодна позиция. Ето го и сигнала. Състезанието на Движелантите започва!
— „Таранът“ на Еди не си губи времето — отбеляза Прот. — Мощният му магнит е сграбчил „Чудовището“ на Максуел. Един панел отстрани на „Тарана“ се отваря и от него се подава циркулярен трион с волфрамово покритие. Острието му преминава през бронята като нож през масло. Телескопичната ръка на робота поставя взрив.
— Прекрасно — възхити се Мел.
— Но ето че пристига „Скорпионът“ на Кели, конструиран с оглед на мощността и маневреността му подобно на някогашните състезателни коли от „Формула 1“, разположен ниско до земята, труден за сграбчване и устойчив на удар.
Долу на жълтия пясък на арената битката беше в разгара си. В безоблачното синьо небе се заиздигаха облаци от бял дим от колите, които непрекъснато се въртяха наляво и надясно и се обстрелваха една друга с оръдия от близко разстояние. По пясъка на арената взеха да се появяват петна от масло и кръв и резервни части. Колите се носеха насам-натам, взривяваха си една на друга гумите и вратите или пък блъскаха противниците си в стените на арената.
Скоро само две от тях все още се движеха — „Скорпионът“ и „Носачката“.
— Подходът на тези две бойни коли е съвсем различен — каза Филакис. — Искаш ли да ни разкажеш за тях, Мел?
— „Скорпионът“ е най-близкото подобие на колибри, което може да се постигне при колите. Със своето 360-градусово управление на четирите колела той може да се обръща и потегля под неочаквани ъгли. Вградената му програма за управление с елементи на случаен избор прави трудно определянето на местоположението му от компютъра на врага. В предната му част е монтирана тежка картечница, стреляща с експлозивни патрони. Силната му страна обаче е тежкото оръдие, поставено в задната част.
— Какъв контраст в сравнение с „Носачката“ — продължи Филакис, — която е конструирана на съвсем различен принцип. С форма на яйце, както подсказва и името й, боядисана в матовочерно, тя има стоманена броня, което допринася много за тежестта й, но я прави ефективна само при директен удар от близко разстояние. „Носачката“ не демонстрира никакви нападателни оръжия, отверстия за оръдия или кулички, от нея не стърчат никакви дула, даже няма и антена. Тя се защитава, като снася мини по пътя на противниковите коли.
„Скорпионът“ профуча край „Носачката“ като златна мълния на следобедното слънце. Той направи завой и мощното му задно оръдие се насочи към фланга на „Носачката“. В този момент земята под „Скорпиона“ изригна. Колата се вдигна на шест метра във въздуха и падна разпарчедосана на шест големи и много малки парчета.
— Е, какво ще кажете за това! — каза Филакис. — Струва ми се, че „Скорпионът“ подцени способностите на „Носачката“ за бързо разполагане на мини, като може би си мислеше, че атаката по фланга е безопасна. В момента колата прави обиколката на победителя. Какъв хаос е само там долу!
— Но и какъв чудесен и възбудителен финал!
— Така си е — каза Мел Прот. — Винаги съм обичал да гледам как големите коли се обстрелват. В стария гараж нощеска ще има окървавени бутала.
53
— Сигурен ли си в това? — попита Лувейн Сакс.
— Сигурен съм, че така каза зет ми — отвърна Сакс.