— Проклятие — ядоса се Лувейн. — Не очаквах това. Каква чудата идея. Сузър, имаме ли с какво да посрещнем ситуацията?
Сузър се усмихна.
— Очаквах нещо такова. И взех необходимата екипировка.
Той отвори една от платнените торби.
— Хайде, шефе, да побързаме. Скоро е ваш ред.
54
— Следват състезанията с Мотокоси — обяви Филакис. — Мел, защо не ни разкажеш нещо за тях, като имам предвид, че си трикратен победител в тази дисциплина?
— Но, разбира се, Гордън. Както всички виждате, към колелата на всеки мотоциклет има прикрепени остри като бръснач коси по примера на римляните, които слагали такива на бойните си колесници. Пешаците са въоръжени с мрежа и тризъбец, също като древните римски retiarii, от които сме възприели този обичай. Въпросът е може ли човекът без мотоциклет да се справи с човека на мотоциклет, преди последният да му е видял сметката. Така е малко опростено, но в основата си нещата стоят именно по този начин.
— Понякога изглежда, като че ли мотоциклетистите са в неизгодно положение — каза Филакис. — В края на краищата те трябва да карат и балансират, независимо какво друго правят. Когато пешакът хвърля мрежите си, дори и да не улучи, вниманието на мотоциклетиста се раздвоява, обърква се скоростта му и пешакът има време да изтича зад святкащите коси и да смъкне шофьора с тризъбеца си.
— Това, разбира се, е вярно, Гордън — каза Мел. — Но мотоциклетистите са си разработили собствена стратегия за подобни ситуации. Техните къси, леки и мощни мотори могат да правят удивителни спирания, завои и плъзгания. Те могат да ги слагат легнали и само след секунда да ги изправят на задно колело. Могат да плъзгат мотоциклетите си със задницата напред право в пешака и да го удрят през краката. Понякога могат да сграбчат мрежата, без да губят контрол над мотоциклета, и да влачат пешака по арената зад себе си, докато от него не остане купчина парцали, ако ме извините за израза. Така че не всичко е в полза на пешака.
Долу на арената състезанието бе започнало. Мотоциклетите ръмжаха и виеха, част от тях се въртяха извън контрол, а шофьорите им се гърчеха и извиваха в мрежите и се опитваха да избягнат смъртоносните зъбци. Някои от пешаците също бяха на земята и виеха, докато косите ги кълцаха на парчета.
Ръце, крака и глави се търкаляха по окървавения пясък.
Тълпата бе омаляла от емоции, когато обявиха последните двама оцелели — един пешак и един мотоциклетист — за победители в мелето.
55
Дадоха кратка почивка, за да могат хората да си вземат нещо за хапване и пийване и да отидат до тоалетните. През това време опънаха високо въжето на Въжедуелистите.
На около триста метра над арената фехтовчиците излязоха на въжето. Всеки от тях бе облечен в цяло трико от еластична лъскава материя. Острите им шпаги проблясваха на слънцето. Те пристъпиха един към друг. Около врата на всеки имаше клуп от жица, която бе навита на голяма макара. Макарата позволяваше на човек да се движи напред-назад по въжето, без да пречи на движенията му. Но ако паднеше от въжето, нямаше да му са необходими повече от стотина метра, за да развие жицата докрай. В този момент с внезапно друсване вратът му щеше да се счупи.
Състезанието беше ексцентрично дори за Есмералда и за него бяха необходими особен тип хора, които да предложат участието си. За щастие човешката раса все още не е измислила нещо, което да е толкова абсурдно, опасно или лекомислено, че да не може да привлече хиляди доброволци, желаещи да го сторят.
Противниците се срещнаха по средата, кръстосаха шпагите си и дуелът започна.
При този вид фехтовка движенията трябва да са минимални и в същото време много прецизни. Ударите и париранията също изискваха определена лекота на движенията. Понякога бе по-добре да приемеш удара, отколкото да го отбиеш прекалено енергично и да паднеш от въжето.
Мъжът отляво, Огъстин Смайлс, бивш двукратен победител от Слот, Северна Дакота, мина напред с леки стъпки на обутите си в пантофки крака, а рапирата му проблясваше като змийски език. Противникът му Жерар Гато от Париж, Франция, бе нов състезател. Никой не го познаваше.
Смайлс поведе смело. Гато отстъпи пред силното нападение на дакотчанина. Французинът парираше яростно, а после нанесе светкавичен удар на Смайлс със саблена техника. Това бе позволено от правилата, но досега не бе се случвало поради опасността човек да се оттласне от въжето при внезапното експлозивно пораждане на сили на усукване. Знаеха го всички. Но на Гато като че ли не му пукаше за установените параметри на дуела на въже. Вместо да се опитва да намали вълнообразните трептения на въжето, той отново се залюля и ги засили.