— Пия. Еми се грижи добре за мен.
Тя влезе в спалнята и застана зад лекаря, като кършеше нервно пръсти. Ву се обърна към нея и заговори на китайски. Жената кимна и отговори. Забеляза въпросителния поглед на Хауълс и бързо преведе:
— Доктор Ву каза, че след два дни можеш да се изправиш, но той ще дойде да те види преди това. — Нямаше нужда тя да превежда, английският на възрастния китаец беше много по-добър от нейния, но не искаше раненият англичанин да си помисли, че говорят нещо зад гърба му.
Той погледна лекаря и кимна:
— М гой.
Доктор Ву се усмихна:
— М сай м гой. Много добре говориш китайски.
Зад гърба му Еми се усмихна гордо.
Едно от най-големите предимства да си главен готвач е, че винаги си свободен следобед. Андре Бомон знаеше, че работата му има много недостатъци: дългите часове подготовка, напрежението винаги да е във форма, стоенето в кухнята до късно през нощта. И точно затова направо боготвореше свободното време между обеда и приготовленията за вечеря.
Бомон беше главен готвач в един от най-добрите хотели в Каулун и когато времето беше хубаво и нямаше да организира някое празненство, подкарваше своя „Голф“ към Хебе Хевън със свален гюрук и надуто стерео и изкарваше яхтата си за няколко часа.
Обичаше Хонконг и тукашния начин на живот. Получаваше почти двойна заплата в сравнение с Франция, разполагаше с апартамент от 200 квадрата без наем, който всяка година се обновяваше по негово желание, колата, два безплатни билета първа класа до Франция, безплатна храна в хотела. И възможност да стане главен готвач на двадесет и осем години, докато приятелите му в Европа още бяха помощник-готвачи.
Днес денят беше идеален за излизане с яхта. Безоблачно небе, свеж северен ветрец и Каролин Чан до него. Тя отговаряше за връзките с обществеността в хотела, но се измъкна от работа под предлог, че отива до рекламната агенция. Шефът й беше добряк и мекушав, а нея не я гризеше съвестта, че се е измъкнала за няколко часа. Знаеше, че се отплаща достатъчно добре на хотела, като се разправя с недоволни клиенти, проверява менюта, изпраща съобщения за пресата и се грижи за високопоставените гости.
Андре се отклони от шосето и подкара към пристана, тя вдигна лице към небето и остави ветрецът да развява дългата й черна коса. На паркинга имаше достатъчно места, както винаги следобед през работен ден. Само в почивните тук ставаше претъпкано, но тогава Андре си намираше друго забавление.
— Коя е твоята? — попита Каролин, а той натисна бутона да затвори покрива и заключи вратите.
— Онази с белия корпус и двете мачти — посочи Бомон.
— Как се казва?
— „Катрина“. Преди е принадлежала на някакъв адвокат, нарекъл я на името на жена си, но тя избягала с друг. Наложило му се да продаде яхтата, за да събере пари да върне дълговете си. Още не съм успял да й сменя името.
Той тръгна до нея и я прегърна през кръста. Зарови лице в косата й и вдъхна аромата на парфюма.
— Може би ще я нарека „Каролин“.
Тя беше петото момиче, на което подхвърли идеята за смяна на името. Три от предишните накрая се любиха с него в каютата. Кой знае защо, обещанието да нарече яхтата си на тяхно име им действаше като афродизиак. Честно казано, на Андре си му харесваше „Катрина“.
Каролин се притисна към него.
— Ще ми бъде приятно — измърка тя и се извърна да го прегърне и целуне в устата. Той пръв се отдръпна.
— Ела. Ще хванем някой да ни закара.
Намериха една груба старица с лодка и след минута пазарене тя се съгласи да ги закара до „Катрина“.
— Страхотна е. Толкова фина, женствена. Харесвам я — каза Каролин.
— Чакай да я видиш отвътре — отвърна Андре и задържа погледа й с усмивка. Тя се засмя и той разбра, че вече е негова. Поне за този следобед.
Качи се пръв на борда и й подаде ръка.
— Кажи й да дойде и да ни вземе, когато трябва да се връщаме — каза той, а Каролин бързо заговори на китайски. Жената се изсмя и отплава с лодката.
Каролин се наведе над парапета и загледа водата отдолу, а Андре започна да върти ръчката, за да вдигне котва. Стори му се, че върви по-тежко от обикновено. Може би котвата се беше закачила в нещо на дъното. Бавно, мъчително бавно котвата започна да се издига с половината от нормалната си скорост. Докато чакаше, Андре се възхищаваше на гърба на Каролин и на дългите й крака. Имаше необичайно дълги крака за китайка. Изведнъж тя изпищя. Смразяващ кръвта вик, който накара старицата да изпусне едно от веслата и прогони всички мисли за любов от главата на Андре.