Беше несъмнено, че тя е трогната от това, че заговори за нея, но едновременно и се ядосваше, че поводът е толкова отвратителен. Той поиска да покаже своето превъзходство и продължи с по-тих глас:
— Трябва смелост, много смелост, за да се направи това, което ти направи, мила моя.
Една чаша звънна, търкаляйки се по масата. Франсоаз рязко бе станала. Той я изгледа с изненада.
— Съкрушена съм, че леля ми ви е говорила за тази история — каза сухо тя. — Моля да ме извините: трябва да си отида…
И излезе, като го остави скован.
Навън тя се упрекна за това тръгване, което приличаше на бягство. Разстроена от възмущение, не можа да му отговори, както той заслужаваше. Козлов говореше много хубаво, гледаше я от много близо, парализираше я. Сега, когато не беше вече пред нея, всичките думи, които трябваше да му каже, нахлуваха в главата й. „За мене, господин Козлов, самоубийството е едно болезнено състояние… Аз вярвам в бога с всичките сили на душата си… Без съмнение той не е бил с мене, когато извърших тази лудост!… Сега отново главата ми е бистра… Аз знам какво искам, знам къде отивам…“ Гневът прекъсваше красноречието й. Тя ликуваше. А той не знаеше това. Сърдеше се на Маду за нейната недискретност. Какво ли й е казал, за да я омотае така? Той беше толкова ловък! Най-добре е да не го вижда вече. Да мине в групата на друг преподавател. Няма да бъде първата с такава постъпка. Изведнъж й се стори, че някой върви след нея. Да не я е последвал? Изплаши се и се върна. Не, не беше той. Успокоена, тя продължи да се разхожда безцелно, като обикаляше из квартала. Улица след улица, сред врявата и движението на града тя се отърсваше от неприятния спомен.
Беше вече късно, когато се прибра вкъщи. Опита се да премине направо в стаята си, но Карол, излизайки от салона, я спря:
— Знаеш ли колко е часът, Франсоаз?
— Седем часът и половина.
— Седем часът и четиридесет. Шивачката те чака, за да поправи блузите ти, и си отиде.
— Съвсем бях забравила — прошепна Франсоаз. — Глупаво е!
— Къде беше?
Острият тон засегна Франсоаз. Но тя нямаше какво да крие. И отвърна бавно:
— Бях на чашка с моя преподавател.
— Кой преподавател?
— Александър Козлов.
— От леглото му идваш! — извика Карол.
— Какво говориш ти! — измънка Франсоаз, силно развълнувана.
За един миг тя се пребори с гнева. После изведнъж си възвърна хладнокръвието. На няколко пъти бе вече забелязала, че мащехата й се сърди за нищо на баща й, на Даниел, на самата нея, на прислужничките. Тази нервност не беше в маниера на Карол. Да не би фактът, че Жан-Марк я е напуснал, да я прави толкова зла? Изоставена, сега тя не знае какво прави. Не трябваше да се страхуват от нея, а да я съжаляват. Красивото й лице се кривеше малко.
— Ще ме принудиш да кажа на баща ти! — закани се тя глухо.
— Не можеш да кажеш на баща ми нещо, което не е! — възрази Франсоаз, като издържа погледа й.
Карол обърна гръб и се отдалечи с бързи крачки. Франсоаз не изпита никакво задоволство, че я бе обуздала за миг. Днес тя имаше много по-сериозни грижи, отколкото отношенията й с мащехата.
Когато се върна отново в салона, след като се бе вчесала, завари там баща си, Даниел и Карол, които очакваха момента да седнат около масата. Както всяка сряда, Жан-Марк трябваше да вечеря вкъщи, но се беше отказал в последната минута. Впрочем той се появяваше все по-рядко. Лицата бяха мрачни. Даниел се оплакваше, че му са трудни часовете по математика и физика в лицея. Баща му отвръщаше, че доникъде нямал да стигне, ако не работи повече вкъщи.
— Аз работя толкова, колкото мога, татко!
— Като пускаш електрическия си грамофон.
— Това не ми пречи, а напротив. Само че учителят ни си въобразява, че всички сме звезди! Той преподава само за половин дузина хлапета от първия ред! А пък ние сме четиридесет и пет! Така че, ако това продължава, аз ще избягам!…
Франсоаз никога не беше виждала брат си с такова измъчено лице. За пръв път в живота си може би той изпитваше някакво съмнение, някакъв страх. Във всеки случай никой не се занимаваше с нея в този семеен спор. Тя намери покоя, от който се нуждаеше, за да мисли отново за това, което й бе казал Козлов. Внезапно Мерседес, мъртвобледа, се появи на прага. Обаче не за да ги покани на вечеря. Искаше да говори на госпожата. И не пред всички! Карол, раздразнена, я последва във вестибюла. През вратата, оставена полуотворена, Франсоаз чу избухвания на гласове: