— Точно така, госпожо! Току-що минах през кабинета на господина и това нещо е още там! Въпреки че бях предупредила госпожата тази сутрин! Не мога повече да понасям тази страшна глава в къщата! Тя ме плаши, пречи ми да работя. Това е негърска магия. В моята страна казват…
— Не ме интересува какво казват във вашата страна! — отсече Карол.
— Във всеки случай, ако главата трябва да стои в кабинета на господина, нека госпожата не разчита на мене за почистването на тази стая. Така е, госпожо!…
— Добре — въздъхна Карол, — ще я наредим.
Тя влезе в салона със сгърчено лице и ръце, стегната в талията като малък сноп от кокали.
— Каква е тази разправия? — изръмжа Филип. — Нима ще отстъпиш на тази жена? Ако къщата не й харесва, нека си прибере багажа! Да не би да е незаменима?
— За мене да — възрази Карол. — Казала съм го сто пъти. Тя е опитна домашна прислужничка, каквато все по-рядко се намира!
— А това, което е особено рядко, е нейният свински характер! — подхвърли Даниел.
— Никой не е искал мнението ти — каза Филип раздразнено.
— Във всеки случай прощавай — подзе Карол, — но ако трябва да избираме между главата и Мерседес, аз предпочитам Мерседес.
— Благодаря! — измърмори Даниел.
Франсоаз му отправи нежно съчувствен поглед.
— Признай, че тази глава в твоя кабинет е ужасна! — каза Карол, като се обърна към съпруга си.
— Къде искаш да я поставиш? — попита той.
Франсоаз се намеси:
— Ще я взема в моята стая!
— Тогава Мерседес ще откаже да влиза в твоята стая!
— Голяма работа! Сама ще си я почиствам!
Филип вдигна очи към тавана.
— Безсмислено е! Мерседес пак ще ни разиграва.
— Има други, които ме разиграват в този момент! — каза Карол, без почти да разтвори устни.
В зениците й имаше стоманен блясък. Сред тягостната тишина гласът на Мерседес съобщи:
— Госпожо, масата е сложена.
Библиотеката на института беше светла, тиха, тук-там някоя студентска глава беше надвесена над учебник. Седнала до прозореца, Франсоаз разучаваше един разказ от Пушкин, „Изстрел“, за който господин Надзорни, преподавател по руска литература, беше говорил тази сутрин. Тъй като наблизо нямаше съсед, тя от време на време препрочиташе с тих глас по някое изречение, за да свикне да го произнася правилно. И при най-малката грешка в произношението тя си спомняше подигравателната усмивка на Александър Козлов. Не беше го виждала от разговора им снощи и не държеше да го види. Но не беше и поискала да я запишат в друга група по практическите упражнения. Разправяха, че госпожа Шуйска била отлична преподавателка, много активна, жизнерадостна и компетентна. Дори несъмнено превъзхождаща Козлов в педагогическо отношение… Франсоаз твърдо бе решила да успее. По-късно, когато се дипломира в Института по източни езици, тя ще се яви на конкурс, за да постъпи като преводачка в Министерството на външните работи или да стане секретарка в администрацията на отдела за висшето образование при Министерството на народната просвета. Тя виждаше своето бъдеще само в работата. Да печели хляба си, да не бъде в тежест на никого, да живее сама, ако е възможно. Върна се към „Изстрел“. Един портрет на Пушкин красеше корицата. Знаеше, че той е бил убит на дуел на тридесет и седем години. Съвпадение между смъртта на този човек и героя на неговото произведение. Положително има поличби, които променят съдбата на хората дори когато те се считат свободни да избират своя път. Може би за един свръхестествено прозорлив ум никога нищо не е случайно! Изведнъж тя почувствува нечие присъствие над себе си. Александър Козлов беше застанал пред нейната маса и се усмихваше, сякаш тя бе сбъркала, казвайки една руска дума вместо друга.
— Защо ме напуснахте така внезапно миналата вечер? — прошепна той.
Франсоаз се смути:
— Аз… аз бях закъсняла… не можех да остана по-дълго време…
И веднага се разкая за този лъжлив отговор.
— Това не е вярно, Франсоаз. Знам какво се е случило. Имам голям недостатък; аз съм непохватен, нетърпелив, любопитен с хората, които ме интересуват. Всъщност вие ме упреквате, че искам да знам всичко за вас.
— О, не!
— Да! Да! Забравям понякога, че вие сте едно младо момиче на седемнайсет години… от добро семейство, с католическо възпитание и всичко останало… Аз искам да обсъждам с вас искрено някои проблеми, да ви изложа моите възгледи върху тия и тия въпроси, да предизвикам вашите отговори с надежда, че може би те ще ме убедят… Но това е една игра, за която вие не сте способна. Още щом започва спорът, вие се вцепенявате. Считате противоречието като обида!