— Франсоаз има право — отсече Карол. — В нашата епоха момичето не се омъжва за богатството на мъжа, а за неговите способности. Александър Козлов ми изглежда човек с много големи възможности. Аз имах случай да го видя, да говоря с него. Той е интелигентен, културен, със здрав разум…
Колкото аргументите на Карол ставаха по-настойчиви, толкова Франсоаз се чувствуваше по-затруднена. „Защо тази неочаквана любезност към мене? — мислеше си тя. — Да не би да съм била несправедлива към нея? Дали искрено желае да ми се притече на помощ? Не съм била права, че винаги съм се отнасяла с недоверие към нея. Ако Александър Козлов можеше да предположи, че водим такъв разговор!…“ Тя се опълчи с всички сили срещу това, което необмислено бе извършила. По лицето на баща й се забелязваха вече белезите на едно мълчаливо съгласие. Той се бе отпуснал във фотьойла и огънят в очите му угасваше между уморените клепачи. Бурните сцени бързо го изморяваха. Както винаги, той имаше доверие в жена си относно уреждането на семейните въпроси.
— Във всеки случай — каза той — считам, че с нищо не трябва да се избързва. След като се запозная с този човек, ще ти кажа откровено какво мисля по вашата работа…
Обърна се към жена си и тя го удостои с една усмивка на лъчезарна доброта. Благодареше му за неговата благосклонност. С гъвкаво движение отиде и седна върху облегалото на неговия фотьойл. Ръцете им се докоснаха. Тя въздъхна и неговият поглед угасна.
— Ето така! — каза тя. — Щастлива ли си?
— Много — каза Франсоаз.
И някакъв възел се образува в гърдите й, толкова тежък, толкова твърд, че дишането й се затрудни. Карол я привлече към себе си, като й поднесе бузата си, за да я целуне. После Франсоаз прегърна баща си. Но чувството, че се разиграва една страшна комедия не я напускаше. Беше удовлетворена и едновременно измамена. Лицето и пламтеше. Прибра се бързо в стаята си.
Голямата негърска глава, поставена върху масата, я посрещна с празен поглед. Тя се хвърли напреко върху леглото си. Най-просто бе да изчака да минат няколко дни и след това да съобщи на баща си и на Карол, че след като е размислила, е решила да не се омъжва. Тази мисъл я разведри. Скоро ще я повикат за вечеря. Стана, оправи косата си и влезе в стаята на Даниел. Той преписваше на пишеща машина доклада си до фондацията „Зелиджа“. Грижлив труд с параграфи, с подзаглавия, със снимки, залепени на цяла страница, с диаграми, начертани с цветни моливи.
— Бомба е, нали?
Тя прочете през рамото му: „Местните ритуали изискват мъртвецът, седнал пред колибата си, да присъствува на приготовленията за своето погребение… Жената на умрелия белосва тялото си с каолин и стои настрана…“
— Истина ли е това, което разказваш? — запита тя.
— Разбира се!
В дъното на апартамента иззвъня телефонът. Тя продължи да чете, развеселена от компетентността и от суховато-парливия стил на брат си. Мерседес почука на вратата.
— Викат ви по телефона, госпожице.
Франсоаз веднага си помисли за Александър Козлов. Защо ли? Не знаеше защо. Той никога не телефонираше вкъщи. И все пак можеше да бъде само той. Тя чувствуваше това. Той беше способен на такива дързости!
Изтича до салона, където баща й и Карол четяха седнали един срещу друг, и взе слушалката от малката масичка. Един мъжки глас:
— Ало! Франсоаз? Тук е Ив…
В миг тя позна гласа на втория си баща и каза машинално:
— Ив? А, да… Добър вечер!… Как е мама?
— Не е много добре. Телефонирам ти от клиниката. Току-що я пренесохме тук. Тя много се измъчва. Иска да дойдеш при нея!
— Какво каза лекарят?
— Е… нищо определено… Трябва да се изчака… Ето ти адреса… Клиника „Фюзелие“, улица „Брюйер“, Севър. Смяташ ли, че ще можеш да дойдеш?
— Разбира се — каза Франсоаз. — Има ли нужда от нещо?
— Не. Иска само да дойдеш!
Франсоаз постави слушалката и се обърна към баща си и Карол, които си даваха вид, че нищо не са чули.
— Не ще мога да вечерям с вас тази вечер — каза тя. — Майка ми е в клиниката…
— А…? — каза Карол с далечен глас. — Какво й се е случило?
Франсоаз, силно зачервена, прошепна:
— Чака бебе… Искала да бъда близо до нея…
— Е, добре, отивай! — изръмжа Филип.
Карол се усмихна.
— Да, тръгвай бързо! Надявам се всичко да мине добре.
Излизайки от салона, Франсоаз се сблъска с Даниел.
— Къде си се затичала? — попита той.