— Ще продължиш ли курса по руски, когато станеш госпожа Козлова? — попита той.
— Разбира се! Искам на всяка цена да си взема дипломата и да си намеря служба…
— Страхуваш се, както баща ти, че не печеля достатъчно за двама?
— Не, но държа да участвувам в разходите, да се чувствувам полезна…
— Ще изглежда много смешно, че жена ми е моя ученичка!
— Ще се запиша в групата на някой друг преподавател.
— Ще ревнувам тогава!
— Ти ли?
Тя се засмя.
— Разбира се, че аз! Мислиш, че съм неспособен!
Той хвана ръката й и поднесе дланта й към устните си. Филип влезе в салона. Франсоаз подскочи: не беше чула вратата да се отваря. Малко сконфузена, тя се отдръпна от Александър и покани баща си да изпие една чашка с тях. Но той отказа. Бързал много. Впрочем нямало и да вечеря вкъщи. Тя бе съкрушена от всички тези непредвидености. След като отправи разсеяно няколко любезни думи, сякаш за да изплати някакво задължение, Филип мина в стаята си, за да се преоблече. Двадесет минути по-късно той се появи отново в тъмен костюм е фини сини райета, който дъщеря му виждаше за пръв път. Очевидно — и то много очевидно за Франсоаз — той отиваше на среща с някоя жена. Карол също не си губеше времето на Капри! Филип целуна дъщеря си по челото, стисна ръката на Александър и загадъчен и жизнерадостен, се измъкна с лекота, която възрастта му правеше жалка. Мерседес веднага нахлу в салона като вихър и изсъска през стиснатите си зъби:
— Масата за госпожицата е сложена.
Объркана от тази дързост, Франсоаз погледна Александър, подвоуми се, после каза:
— Би ли останал на вечеря?
— С удоволствие! — каза той.
— Значи, Мерседес, ще прибавите един прибор.
— Не… Не е възможно! — запъна се Мерседес.
— Защо?
— Няма какво!
— Нали баща ми трябваше да вечеря вкъщи!
— Баща ви вечер яде само парче шунка.
— Аз ще се задоволя също с парче шунка! — каза Александър.
— Ах, не! — извика Франсоаз. — Тя прекалява!…
С право се разгневи като стопанка на къщата. Изтича в кухнята, следвана от Мерседес. Агнес, разпитана така неочаквано, заяви, че хладилникът е претъпкан с хранителни продукти и с удоволствие ще приготви за госпожицата и нейния годеник една вечеря, за която ще й благодарят.
И наистина след половин час Франсоаз и Александър ядяха котлети, гарнирани със зелен фасул. Сервира им Агнес. Мерседес си беше отишла, считайки, че работното й време е свършило.
Седнала срещу Александър на семейната маса, Франсоаз изпитваше вълнуващо чувство, че е омъжена от години вече и че все пак се радва на брачния си живот. Тя гледаше как яде и пие този човек, чието име ще носи, и му беше признателна, че има апетит, тъмни и нежни очи, големи чувствени ръце и че бе избрал именно нея, която беше толкова незначителна.
Пиха кафе в салона. После Агнес изчезна. Къщата бе празна. Радост, примесена със страх, обземаше Франсоаз все по-силно след всяка измината минута. Александър остави чашата си, на чието дъно изстиваше утайка от черно кафе. Ръката му обви раменете на Франсоаз. Тя очакваше този жест, без да си признава. Когато устните им се докоснаха, тя остро почувствува неизбежното. Той й каза, че не обича този толкова тържествен салон. Тя го заведе в стаята си.
XII
— Сигурно мащеха ти е предизвикала всички тези трудности! — извика Люси, като изведнъж се намръщи над чашата си.
— Не, мамо! — каза Франсоаз. — Напротив, Карол беше склонна ти да дойдеш!
— Значи баща ти се е противопоставил?…
— Да.
— Той няма право да ми забранява.
— Той нищо не ти забранява. Моли те да си избереш. Ако предпочиташ да присъствуваш на религиозния брак, той ще присъствува на гражданския, а пък ако ти предпочиташ да присъствуваш на гражданския, той ще присъствува на религиозния.
— А защо да не присъствувам и на двата?
— Защото не иска да те срещне!
— Няма да се хвърля на шията му! Ние сме се разделили при много добри отношения!…
— Може би, мамо. Но все пак…
— Винаги стават някакви истории при брака на децата, чиито родители са разведени — каза Ив Мерсие с нравоучителен тон.