— Въпреки това! Трябва да се намери начин за споразумяване! Не сме кучета! — каза Люси.
Франсоаз извърна глава. Тези спорове за предимство я дразнеха. Безсмислено беше да избухват отново старите вражди между родителите по повод на едно събитие, което интересуваше само нея. С техните горчиви спомени, с тяхната фалшива гордост, с техния остарял егоизъм нямаше ли да й попречат да бъде напълно щастлива в деня на сватбата си? Макар и да изпитваше съжаление към майка си, тя й се сърдеше, че не е отстъпчива. „Ах, по-скоро да се измъкна от това семейно тресавище, да си създам мое собствено огнище и повече да не разчитам на нищо друго, освен на моята воля и тази на Александър!“ Щастие бе за нея, че той не я придружи тази неделя следобед! Стига му посещението през миналата седмица! Той не бе казал нищо обидно на Франсоаз по адрес на майка й, нито за втория й баща, но тя беше убедена, че ги е осъдил строго. Щеше да го види тази вечер, в седем часа. Това бе единствената светла точка през този ден. Даниел и Жан-Марк имаха вид, че също се отегчават около масата. Зад гърбовете им телевизорът беше пуснат, но без тон. От време на време Даниел, все още бронзов от зимното спортуване, се обръщаше, за да види бегло някоя картина. Яхнали коне с плъстени копита, жестикулиращи и неми каубои стреляха безшумно срещу индианците, които падаха, без да издадат никакъв вик. Люси избърса носа си с кърпа, погледна съпруга си с влажни очи и каза:
— И така, Ивон, ти какво мислиш?
— А-а — отвърна Ив Мерене, — аз съм деветата дупка на кавала…
— Знам — изхленчи Люси, — но това не е никакво решение!
Жан-Марк се усмихна саркастично и запали цигара с една позлатена запалка, чието щракане, изглежда, му доставяше голямо удоволствие. Беше подарък от тази Валери дьо Шарнерай, която Франсоаз случайно бе срещнала само веднъж на улицата и която й бе направила впечатление на ужасно предвзета снобка. „Ще трябва да му говоря за това момиче! Да узная докъде е стигнал с нея. Надявам се, че няма да…“
— Добре — каза Ив Мерсие, — ето моето мнение. Щом трябва да се избира, сладката ми, аз смятам, че ние, ти и аз, трябва да присъствуваме на гражданския брак, а след това ще направим един голям гуляй тук, вкъщи, семейно, само със свидетелите.
— Значи не ще видя дъщеричката си в булчинска рокля? — изстена Люси.
— Аз няма да се венчавам в бяла рокля, мамо — каза Франсоаз решително.
— Не в бяла? Защо?
Франсоаз се почувствува като попарена. Погледите на братята й бяха отправени към нея.
— Защото се ужасявам от този маскарад — отвърна тя.
Настъпи мълчание. Тя дишаше тежко. „Да мислят каквото си щат! Малко ме интересува!“
— Но как ще бъдеш облечена тогава, мила моя? — попита Люси с нескрито безпокойство.
Тя бе изостанала с един век.
— С бледосин костюм — каза Франсоаз. — Избрах си вече модел. Ще ти го покажа. Ние смятаме да сключим гражданския брак в събота, църковния брак в понеделник…
— В събота ще бъде прекрасно! — извика Ив Мерене. — Точно тогава съм свободен. И, значи, за гуляя — разчитай на мене! Твоят бъдещ съпруг има хубав апетит, надявам се…
— Как може да знае това още отсега, бедната ми? — попита Люси, като се усмихна.
— О! Тия неща жените отгатват веднага. Във всеки случай много мил изглежда твоят Александър!
„Мил не е подходяща дума“ — помисли си Франсоаз. И веднага си даде сметка, че трябва на всяка цена да отвърне нещо на този комплимент.
— И той ви намира за много мили — прошепна тя.
— Значи разбрахме се — заключи Ив Мерене. — Граждански брак в събота, а след това се събираме у нас… Кои ще бъдат свидетелите в общината?
— Дидие Копелен от моя страна и един колега от Института по източни езици от страна на Александър.
— Това е много мило!
Всичко беше много „мило“! Със свито сърце Франсоаз си представи тази трапеза, която без съмнение щеше да бъде много шумна, много обилна, с много, и то различни вина; Ив Мерсие пийнал и в настроение, Люси нервна, а Александър, ироничен и студен, ще наблюдава всичко и безмълвно ще критикува всичко. Но нямаше начин да се направи друго.
Изобщо направеният компромис беше самото благоразумие. Франсоаз благодари на майка си и й се закле, че ще мине да я види в „булчинския“ тоалет заедно със съпруга си веднага след церемонията в църквата, преди приема със студен бюфет, който ще се даде у тях, на улица „Бонапарт“.