Той взе разписката разярено, допълни я в полето, после й я върна. Тя извади от чантата си един лист хартия и сравни своята сметка с тази на Филип. Устните й мърдаха бързо. Повтаряше си цифрите на испански. След малко каза:
— А добавките за превоза? Вие сте ги забравили!
— Вярно — каза той. — Колко?
— Трийсет и седем франка и седемдесет и пет сантима.
Той поправи сбора и изръмжа:
— Това ли е всичко?
— Да, господине.
— Тогава подпишете.
— Защо?
— Защото искам да имам документ, че днес съм ви платил както трябва.
— Но вие още не сте ми платили!
— Ами това? — каза той, като показа парите върху масата.
— Липсва за превоза.
Той прибави трийсет и седем франка и седемдесет и пет сантима. Тя дълго брои парите, преброи ги повторно, подреди ги в ръчната си чанта, надраска нечетливо подписа си върху копието на сметката. После, като се изправи, попита:
— А удостоверението ми, господине?
Той беше забравил тази последна формалност. Като откъсна един лист от тефтера си, написа на един дъх върху него, че госпожица Мерседес Марета е работила при него от тази до тази дата като камериерка и че го напуска, свободна от всякакви задължения. След като прочете този лаконичен текст, Мерседес леко се усмихна.
— Това ли е всичко, което господинът намери за нужно да напише в моето удостоверение? — попита тя.
С края на пръстите си тя размахваше листа пред себе си като ветрило.
— Да, наистина! — изръмжа Филип. — И считам дори, че съм много снизходителен! Ако бях поискал да кажа всичко, каквото мисля, трябваше да добавя, че вие сте най-отвратителната личност, която съм познавал!
Лицето на Мерседес не трепна нито веднъж.
— Има ли господинът какво да се оплаче от мене? — попита тя със сладникав глас.
— А, да, разбира се! — извика той. — Ако зависеше само от мене, вие нямаше да останете и два дни в дома ми!
— Госпожата ли искаше да ме задържи?
— За нещастие, да!
— Толкова е добра госпожата. Всъщност тя има интерес да ме търпи. Знам толкова неща за нея!
Филип стана зад бюрото си и показа вратата.
— Идете си!
— Не желае ли господинът да научи, че е рогоносец?
Беше произнесла думата „рогоносец“ на испански.
Дяволско злорадство блестеше в очите й.
— Видиотявате се от злоба, бедно момиче — каза Филип, като сдържаше гнева си. — Излезте, ако не искате да ви изхвърля навън!
— Вие може би си въобразявате, че измислям? — измънка тя. — Трябват ви доказателства? Ами ако ви кажа, че госпожата спи с вашия син?
Това беше прекалено! Филип стисна юмруци, обиколи бюрото и се насочи към Мерседес.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Или ще крещя. Ще вдигна на крак цялата къща. Ще извикам полицията!…
Той я хвана за лакътя и я повлече навън от кабинета.
— Вие сте измет! — каза той през зъби.
Гримаса от злоба и от страх разкриви лицето на Мерседес. Тя се мъчеше да се освободи, дърпаше се и следваше Филип, като крещеше:
— Измет е госпожата! Виждала съм я с господин Жан-Марк! А не беше красиво, кълна ви се! Тя спа тук с него, после в квартирата му на улица „Асас“! Ако не ми вярвате, попитайте Агнес, която ходи да чисти там! Тя е намерила там нещата на госпожата! Чорапи, кърпи, бельо…
Тя се задъхваше и се оплиташе в тия гнусни подробности. Стигнал във вестибюла с тая фурия, Филип я изхвърли на площадката, тресна вратата и остана зашеметен. Учудваше се, че брътвежите на една слугиня могат да му причинят такава болка.
— Мръсница! — прошепна той, за да се успокои. — Мръсница!…
После влезе в стаята. Карол не беше вече в леглото си. От банята долиташе шум от вода. Вратата беше оставена отворена. Но Филип не прекрачи прага. Страхуваше ли се да изненада Карол гола във ваната й? Парализиран изведнъж, той се отпусна в един фотьойл до неоправеното легло.
— Ти ли си, Филип? — попита гласът на Карол. — Добре ли мина всичко с Мерседес?
— Да, да…
— Ще бъда готова след две минути! Ще поръчаш ли да донесат закуската?
Той стана, дръпна два пъти шнура на звънеца, който висеше в алкова, и пак седна. Шокът отмина, яростта стихна, той се чувстваше отслабнал, наранен, отровен. Сякаш беше дишал отровни миризми в тази стая. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече му прилошаваше. Хвърленото от Мерседес обвинение беше съвсем невероятно. И все пак как да се обясни гневът на Карол снощи срещу Жан-Марк? Като говореше за Валери, гласът й не беше ли глас на ревнуваща жена? „Но не, смешен съм! Карол и Жан-Марк! Съвсем не подхожда!“ Той огледа измачканите чаршафи, двете еднакви възглавници, огледалото със златната рамка, покривката от вигон, картините в сладникавия стил от XVIII век и този женски декор, който изведнъж го ужаси. На вратата се почука. Беше Агнес със закуската на поднос. Той я погледна, сякаш я виждаше за първи път. Едра, непроницаема, всяваща безпокойство.