— Изобщо ли не можеше да пее след това? — попита Елинборг.
— Гласът му стана ужасен — каза раздразнено старецът. — На нищо не можеше да се научи. Нищо не можеше да се направи за него. Намрази пеенето. Сърдеше се на целия свят. Настрои се против мен. Против сестра си, която се опитваше да прави за него каквото може. Нахвърли се върху мен и ме обвини за всичко.
— Ако няма нищо друго — рече жената и погледна Ерлендур. — Не ви ли казахме вече достатъчно? Не ви ли стига вече?
— Не намерихме много неща в стаичката на Гвюдлойгур — вметна Ерлендур, правейки се, че не я е чул. — Открихме две плочи с негови песни и два ключа.
Беше помолил от Техническия отдел да му пратят ключовете, щом свършеха с проучването им, и ги извади от джоба си. Сложи ги върху масата. На ключодържателя висеше и малък джобен нож. Страните му бяха от розова пластмаса, а на едната имаше картинка на пират с дървен крак, сабя и превръзка на окото. Под картинката имаше надпис PIRATE.
Жената погледна бързо ключовете и каза, че не ги е виждала. Старият човек оправи очилата на носа си, също погледна връзката, след което поклати глава.
— Единият е по всяка вероятност ключ от къща — рече Ерлендур. — Другият, изглежда, да е от някакъв шкаф или сейф.
Погледна към тях в очакване на някаква реакция, но те мълчаха. Пъхна ключовете обратно в джоба си.
— Намерил си плочите му? — попита жената.
— Две — отвърна Ерлендур. — Правени ли са и други?
— Не, нямаше други — каза старият човек и за миг погледна Ерлендур, след което бързо сведе очи.
— Можем ли да получим плочите? — попита жената.
— Предполагам, че ще наследите онова, което е останало от него — отговори Ерлендур. — Щом приключим с разследването, ще получите всичко, което е притежавал. Той не е имал никакви други роднини, така ли? Не е имал деца? Не можахме да открием нищо в тази посока.
— Последното, което знам за него, е, че беше ерген — каза жената. — Можем ли да ви помогнем и с нещо друго? — попита тя така, сякаш разследването бе направило голяма крачка напред само защото двамата са си направили труда да дойдат в хотела.
— Не е била негова вината, че е възмъжал и е изгубил гласа си — отбеляза Ерлендур.
Вече не можеше да понася безразличието и високомерието им. Синът беше мъртъв. Братът беше убит. Те обаче се държаха така, сякаш нищо не се бе случило, все едно не беше тяхна работа. Все едно че животът му отдавна беше престанал да бъде част от техния живот поради нещо, което Ерлендур не успяваше да разбере.
Жената гледаше Ерлендур.
— Ако няма нищо друго — каза тя и освободи спирачките на инвалидната количка.
— Ще видим — отвърна Ерлендур.
— Мислиш, че не показваме достатъчно съчувствие ли? — попита тя изведнъж.
— Мисля, че не показвате никакво съчувствие — отговори Ерлендур. — Но това не е моя работа.
— Да — рече жената. — Не е твоя работа.
— Това, което ми се ще обаче да разбера, е дали сте имали някакви чувства към човека. Той е бил твой брат. — Ерлендур се обърна към стареца в количката. — Твой син.
— Беше непознат за нас — отвърна жената и се изправи.
Възрастният човек разкриви лице в гримаса.
— Защото не е отговорил на очакванията ви ли? — Ерлендур също се изправи. — Защото ви е разочаровал, когато е бил дванайсетгодишен. Когато е бил дете. Какво направихте? Изгонихте го? Изхвърлихте го на улицата ли?
— Как си позволявате да ни говорите по този начин? — изсъска жената през стиснатите си зъби. Изведнъж бе започнала да говори на Ерлендур на „ви“26. — Как се осмелявате? Кой ви обяви за съвестта на света?
— А кой отне вашата съвест? — избухна Ерлендур, като наблегна на „вашата“.
Тя впи сърдито очи в Ерлендур. После, сякаш се предаде, издърпа количката от масата, обърна я и я подкара пред себе си, избутвайки я вън от бара. С бърза крачка премина фоайето в посока към летящата врата. По високоговорителите исландска оперна певица пееше тъжно:
Ерлендур и Елинборг ги последваха и видяха как напускат хотела, жената с високо вдигната глава, старият човек още по-превит — виждаше се само темето му, което току се скриваше зад облегалката на количката.
26
Говоренето на „ви“ в Исландия се възприема за обидно, освен ако не е към свещеник. Учтивата форма практически не се използва в езика. — Б.пр.