Гвюдлойгур не знаел какво да направи, за да се защити. Не разбирал защо става така. Баща му се оплакал на директора и той му обещал, че това ще бъде прекратено, но не успял да се справи. Гвюдлойгур продължавал да се прибира от училище надран или без нищо в чантата си. Баща му обмислял да го отпише от училище, дори да напуснат града, но бил инат и не искал да се откаже така лесно — все пак участвал в създаването на хора, бил доволен от младия човек, който го ръководел, пък и знаел, че хорът е мястото, където Гвюдлойгур може да се упражнява и да събуди нечий интерес, когато му дойде времето и връстниците му престанат да го тормозят.
Момчето се предало, станало потайно и затворено, концентрирало се единствено върху пеенето и пианото, изглежда, че така е търсело душевно спокойствие. Това обаче му било от полза, разбрал на какво бил способен. Само дето през повечето време се чувствал зле, а когато починала майка му, бил напълно съсипан.
Винаги ходел сам; ако срещнел съученици, се опитвал да се усмихне. Записали го на грамофонна плоча, за което се писало във вестниците. Изглеждало като че ли баща му бил прав през цялото време. Гвюдлойгур щял да постигне нещо специално в живота.
Една негова съученичка била с родителите си в градското кино и когато сестра му и диригентът го извели от сцената и много други започнали да се смеят, тя се разплакала.
Скоро поради причина, която малцина знаели, му излязло ново прозвище в квартала.
— Как са го наричали? — попита Ерлендур.
— Директорът не знаеше — отвърна Елинборг. — А съучениците му или не помнеха, или не искаха да кажат. Във всички случаи това оказало дълбоко въздействие върху момчето. Всички бяха единодушни по този въпрос.
— Колко е часът всъщност? — внезапно попита Ерлендур, сякаш се стресна от нещо.
— Май отива към осем — отговори Елинборг. — Всичко наред ли е?
— По дяволите, спал съм през целия ден — отвърна Ерлендур и скочи на крака. — Трябва да намеря Хенри. Щяхме да му взимаме проба от слюнката на обяд, но той не си беше в стаята.
Елинборг погледна грамофона, тонколоните и плочите.
— Как е той, струва ли си?
— Великолепен е — отговори Ерлендур. — Би трябвало да го чуеш!
— Мисля да си ходя — каза Елинборг и също се изправи. — В хотела ли ще останеш за Коледата? Не искаш ли да се прибереш вкъщи?
— Не знам — отвърна Ерлендур. — Ще видя.
— Добре си дошъл у дома! Знаеш това. Приготвила съм студен свински бут. Ще има и телешки език.
— Не се притеснявай за мен! — каза Ерлендур и отвори вратата. — Прибирай се вкъщи! Аз ще потърся Хенри.
— А къде беше Сигурдур Оли цял ден? — попита Елинборг.
— Щеше да се опита да научи нещо за Хенри от британската полиция. Вероятно се е прибрал вкъщи.
— Защо е толкова студено при теб?
— Парното нещо не работи — уточни Ерлендур и заключи вратата, след като излязоха.
Слязоха във фоайето на хотела и Ерлендур се сбогува с Елинборг. Отиде да потърси шефа на рецепцията и го намери в офиса му. Стана ясно, че Хенри не е бил виждан в хотела през целия ден. Ключът от стаята му не беше на мястото си, а и не се бе отписал, нито бе платил сметката си. Ерлендур знаеше, че Хенри възнамерява да вземе вечерния полет за Лондон, но нямаше основание да му забрани да напуска страната. Нямаше вести и от Сигурдур Оли. Поколеба се, после попита:
— Можеш ли да ме пуснеш в стаята му?
Шефът на рецепцията поклати отрицателно глава.
— Може да е избягал — каза Ерлендур. — Знаеш ли кога излита самолетът за Лондон тази вечер? В колко часа?
— Следобедният закъсня доста — отвърна шефът на рецепцията. Работата му изискваше да знае всичко за самолетните полети. — Съобщиха, че ще излети към девет часа.
Ерлендур проведе няколко телефонни разговора и разбра, че Хенри Уапшот е резервирал място в самолета за Лондон, но все още не се е чекирал. Разпореди се англичанинът да бъде спрян при паспортната проверка и да бъде докаран обратно в Рейкявик. Трябваше да измисли причина за полицията в Кеплавик29, за да задържат човека, и се поколеба за миг, докато се чудеше дали да не измисли някаква правдоподобна лъжа. Медиите щяха просто да си умрат от удоволствие, ако кажеше истината, но никаква лъжа не му хрумна в момента и затова каза, че Хенри е заподозрян в убийство.
29
Град на около 60 км от Рейкявик, където се намира международното летище на Исландия. — Б.пр.