— Наистина ли не можеш да ме пуснеш в стаята му? — попита Ерлендур отново. — Нищо няма да пипам. Трябва да разбера само дали не е изчезнал. Цяла вечност ще отнеме да взема разрешително, а ми е нужно само да надникна вътре.
— Той тепърва трябва да се отписва — отвърна шефът на рецепцията, който по някаква причина се бе заинатил. — Все още има достатъчно време до полета. Може спокойно да се върне в хотела, да си събере багажа, да плати сметката, да се отрегистрира и да вземе рейса за летището в Кеплавик. Защо не изчакаш малко?
Ерлендур се замисли.
— Не можеш ли да изпратиш някого горе да почисти стаята, а аз ще мина само покрай отворената врата? Това проблем ли е?
— Трябва да ми влезеш в положението! — каза шефът на рецепцията. — Ние си гледаме нашите интереси. Гостите ни имат право на личен живот, все едно са си у дома. Ако наруша това правило и се разчуе, или влезем в съдебен процес по такъв повод, гостите ще престанат да ни се доверяват. По-просто не може да бъде. Трябва да го разбереш.
— Знаеш, че разследваме убийство, което е извършено в хотела — рече Ерлендур. — Доброто ви име не е ли, така или иначе, отишло вече по дяволите?
— Донеси разрешително и тогава няма да има никакъв проблем.
Ерлендур простена и се дръпна встрани от рецепцията. Извади мобилния си телефон и позвъни на Сигурдур Оли. Дълго чака, преди Сигурдур да отговори. Чуваха се и други гласове около него.
— Къде си, да му се не види? — попита Ерлендур.
— На питка съм — отговори Сигурдур Оли.
— На питка ли?
— Режем питката. Със семейството на Бергтора. Неотменим ритуал преди всяка Коледа. Ти прибра ли се?
— Разбра ли нещо за Хенри Уапшот от британците?
— Чакам. Ще имам резултат утре сутринта. Да не се е случило нещо с него?
— Мисля, че иска да си спести пробата от слюнката — отвърна Ерлендур и в този момент видя шефът на рецепцията да идва към него с някакъв лист в ръка. — Май се опитва да напусне страната, без да се сбогува с нас. Ще говорим утре сутринта. Гледай да не се порежеш.
Ерлендур пъхна телефона в джоба си. Шефът на рецепцията се доближи до него.
— Реших да го проверя този Хенри Уапшот — каза той и подаде листа на Ерлендур. — За да ти помогна с нещо. Не би трябвало да правя това, но…
— Какво е това? — попита Ерлендур и погледна листа хартия.
Видя името Хенри Уапшот и няколко дати.
— Бил е в хотела за всяка Коледа през последните три години — отвърна шефът на рецепцията. — Ако това ти помага с нещо.
Ерлендур внимателно погледна датите.
— А той ми каза, че никога преди не бил идвал в Исландия.
— Това не знам — рече шефът на рецепцията. — Но е отсядал и преди в хотела.
— Ти спомняш ли си го? Постоянен гостенин ли е?
— Не си спомням да съм го регистрирал. Тук в хотела има над двеста стаи и по Коледа е лудница, така че той лесно може да се слее с тълпата, а и освен това е стоял кратко време. Само по няколко дни. Не му бях обърнал внимание, но сега, като видях разпечатката, си го спомних. И той е като теб. Има специални изисквания.
— Какво искаш да кажеш? Какви специални изисквания?
Ерлендур не си представяше да има нещо общо с Хенри Уапшот.
— Изглежда, че има голям интерес към музиката.
— За какво говориш бе?
— Виж тук! — каза шефът на рецепцията и посочи в листа. — Записваме специалните желания на гостите ни. В повечето случаи.
Ерлендур се зачете.
— Иска музикална уредба в стаята. Обаче не компактдиск, а от старите боклуци. Също като теб.
— Мръсният му лъжец! — изсъска Ерлендур и отново извади мобилния телефон.
16
По-късно вечерта бе издадена заповед за задържането на Хенри Уапшот. Заловиха го, преди да се качи на самолета за Лондон. Откараха го в ареста на полицията на Квервисгата, а Ерлендур получи разрешение за претърсване на стаята му в хотела. Служителите от Техническия отдел пристигнаха около полунощ. Преровиха стаята, очаквайки да намерят оръжието, с което бе извършено убийството, но не откриха нищо. Освен една пътна чанта, която Уапшот очевидно смяташе да остави в хотела, принадлежности за бръснене в банята, стар грамофон, подобен на този в стаята на Ерлендур, телевизор, видеоплейър, няколко английски вестника и списания. Между тях и Record Collector30.