— Не виждате ли? Убиецът я е сложил с лице надолу към матрака и я е държал така, докато е издъхнала.
— Трябва да е бил изключително силен.
— Не е казано.
— Личи ли да е имала сексуален контакт преди или след това?
— Не мога да кажа.
Нещо в тона на съдебния следовател подтикна комисаря да повдигне погледа си към него. Целият се беше изпотил.
— Може насилствено да е обладана отзад — настоя съдебният следовател, а очите му искряха.
Усети някакъв проблясък. Очевидно господин Томазео изпитваше тайно удоволствие от тези неща. Дойде му на ум, че някъде беше прочел една фраза от Мандзони, която се отнасяше за другия, по-известния Николо Томазео6: „Този Томазео с единия си крак е в сакристията7, а с другия в бордея“. Трябва да беше фамилен порок.
— Ще ви осведомя. Приятен ден! — каза доктор Паскуано, сбогувайки се набързо, за да избегне останалите въпроси.
— Според мен престъплението е извършено от маниак, който е изненадал госпожата, докато се е приготвяла да си ляга — каза непоколебимо съдебният следовател Томазео, без да откъсва очи от мъртвата.
— Вижте, господин съдебен следовател, не е имало взлом. Твърде необичайно е гола жена да отиде да отвори вратата на дома си пред някакъв маниак и да го приеме в спалнята си.
— Що за разсъждения! Може да си е дала сметка, че този мъж е маниак, едва когато… Добре ли се изразих?
— Аз бих се ориентирал към престъпление, което е извършено под влияние на страстта — каза Монталбано, който започваше да се забавлява.
— А защо не? А защо не? — захапа въдицата Томазео, почесвайки се по брадата. — Трябва да се има предвид, че анонимното обаждане е направено от жена. Измамената съпруга. Впрочем знаете ли как да се свържете със съпруга на жертвата?
— Да. Сержант Фацио има неговия телефонен номер — отговори му комисарят, чувствайки как сърцето му се свива. Мразеше да съобщава лоши новини.
— Дайте ми го. Аз ще се погрижа — каза съдебният следовател.
Николо Томазео носеше злощастия от всякакъв тип. Може би беше някакъв „гарван“.
— Може ли да я изнасяме? — попитаха онези от линейката, влизайки в стаята.
Мина още час, когато хората от „Криминология“ приключиха работата и си тръгнаха.
— А сега какво ще правим? — попита Гало, който, изглежда, си беше втълпил този въпрос.
— Затваряй вратата и да се връщаме във Вигата. Толкова ми се яде, че не виждам от глад — каза комисарят.
Домашната помощница Аделина му беше оставила в хладилника истински деликатес — коралов сос, направен от яйца на лангуста и морски таралежи, за да си подправи спагетите. Сложи водата на огъня и докато чакаше, се обади на приятеля си Николо Дзито, журналист от „Свободна мрежа“, една от двете частни телевизии, които имаха седалище в Монтелуза. Другата, „Телевигата“, за чиято информационна емисия отговаряше зетят на Галуцо, имаше проправителствена насоченост, независимо кое беше правителството. Така че с министерския съвет, който управляваше в момента, и заради това, че „Свободна мрежа“ винаги е била ляво ориентирана, двете локални телевизии щяха досадно да си приличат, ако не беше бистрата и иронична интелигентност на червения, но не само като цвят на косата, а и като идеи Николо Дзито.
— Николо? Монталбано съм. Извършено е убийство, но…
— … не трябва да казвам, че ти си ме уведомил.
— Анонимно позвъняване. Женски глас се е обадил тази сутрин в дирекцията на полицията в Монтелуза, казвайки, че в малка вила в местността Три фонтана е извършено убийство. Оказа се вярно, жертвата е млада, красива и гола жена.
— Ама че работа!
— Казвала се е Микела Ликалци.
— Имаш ли снимка?
— Не. Убиецът е отмъкнал чантата и дрехите й.
— И защо?
— Не знам.
— Тогава откъде знаете, че е точно Микела Ликалци? Някой разпознал ли я е?
— Не. Търсим съпруга й, който е в Болоня.
Дзито го разпита за още подробности и той го осведоми.
Водата завря и сложи макароните в нея. Звънна телефонът, за миг се поколеба, несигурен дали да се обади, или не. Опасяваше се да не е някой дълъг разговор, който да не може лесно да прекъсне и да изложи на риск точните минути за варене на спагетите. Щеше да е голяма катастрофа да разхищава кораловия сос за преварени спагети. Реши да не отговори. Дори за да избегне опасността позвъняванията да помрачат ведростта на необходимата за случая нагласа и да се наслади изцяло на сосчето, изключи телефона.
7
Сакристия — помещение в църквите, в което се съхраняват богослужебните съдове и където свещениците се преобличат преди служба. — Б.пр.