— На вашите заповеди — насърчи го Монталбано.
— И така. Няма и четвърт час, откакто някаква жена се обади в централата на дирекцията на полицията, искайки да говори лично с господин началника. Настояваше много. Той обаче беше зает и ме натовари да я изслушам. Жената беше обзета от истерия и крещеше, че в някаква виличка в местността Три фонтана е било извършено престъпление. След това затвори телефона. Началникът моли за всеки случай да отидете там и след това да му докладвате. Госпожата каза също, че виличката лесно се разпознава, защото пред нея има спряно зелено туинго.
— О, боже! — каза Монталбано, започвайки да рецитира ролята си от второ действие, тъй като госпожа Клементина Вазиле Коцо вече беше изиграла блестящо своята.
— Какво има? — попита, изпълнен с любопитство, господин Латес.
— Това е изключително съвпадение! — каза Монталбано с удивен глас. — След това ще ви докладвам.
— Ало? Комисар Монталбано съм. Със съдебния следовател Томазео ли говоря?
— Да. Добър ден. Слушам ви.
— Господин Томазео, шефът на кабинета на началника на полицията току-що ме информира, че е получил анонимно обаждане, в което са доложили за престъпление в малка вила на територията на Вигата. Нареди ми да отида и да хвърля един поглед. Отивам.
— Не мислите ли, че става въпрос само за някаква недодялана шега?
— Всичко е възможно. Държа да ви осведомя, зачитайки изцяло вашите неотменни прерогативи.
— Разбира се — каза удовлетворено съдебният следовател Томазео.
— Имам ли позволение да действам?
— Естествено. И ако там наистина е извършено престъпление, незабавно ме уведомете и ме изчакайте да дойда.
Обади се на Фацио, Гало и Галуцо и им каза, че трябва да отидат с него в местността Три фонтана, за да проверят дали е извършено убийство.
— Това същата виличка, за която ми поискахте сведения, ли е? — попита смаяно Фацио.
— Онази същата, пред която се ударихме в туингото ли? — повдигна въпроса Гало, гледайки смаяно началника си.
— Да — отговори им и на двамата комисарят, приемайки смирен вид.
— Ех, какъв нос имате вие!3 — възкликна с възхищение Фацио.
Едва потеглили, и Монталбано вече беше отегчен от фарса, който след малко щеше да се наложи да разиграва, преструвайки се на удивен пред гледката с трупа. Отегчен заради времето, което щяха да му загубят съдебният следовател, съдебният лекар, криминолозите, които бяха способни да се забавят с часове, преди да пристигнат на местопрестъплението. Затова реши да засили темпото.
— Подай ми мобилния телефон — каза на Галуцо, който седеше пред него. На мястото на водача, естествено, седеше Гало.
Набра номера на съдебния изпълнител Томазео.
— Монталбано съм. Господин съдебен следовател, оказа се, че анонимното обаждане не е никаква шега. За съжаление, във виличката намерихме труп от женски пол.
Реакциите на хората, които пътуваха с него в колата, се оказаха различни. Гало започна да криволичи с колата, навлезе в насрещната лента и се изпречи срещу камион, натоварен с железни пръти, избогохулства и се върна отново в своята лента. Галуцо подскочи, опули очи, изви се върху облегалката и погледна началника си със зяпнала уста. Фацио видимо се вцепени и се вторачи пред себе си безизразно.
— Идвам веднага — каза съдебният следовател Томазео. — Кажете ми точно къде се намира виличката.
Все по-отегчен, Монталбано подаде мобилния телефон на Гало.
— Обясни му добре къде се намира. След това уведоми доктор Паскуано и криминолозите.
Фацио заговори едва когато колата им спря зад зеленото като бутилка туинго.
— Бяхте ли си сложили ръкавици?
— Да — каза Монталбано.
— За всеки случай, за по-голяма сигурност, сега, като влезем, пипайте навсякъде с голи ръце, за да оставите колкото е възможно повече отпечатъци.
— Вече съм помислил и за това — каза комисарят.
След бурята от нощес от бележката, пъхната под чистачката, не беше останало почти нищо и цифрите на телефонния номер се бяха изтрили от водата. Монталбано не я извади.
— Вие двамата огледайте тук долу — каза комисарят на Гало и Галуцо.