- Трябва да помисля. Да си почина и да помисля какво може да значат двете седмици една до друга.
- Удвоена седмица! Нещо двойно по-божествено или двойно по-важно. Но какво?
Седем до седем. Седем до седем - повтаряше си Климент, докато прибираха нещата си в торбите. - Седем и седем е четиринайсет, седем по седем е четирийсет и девет. Това говори ли ти нещо?
- Абсолютно нищо - Корсис подаде бойния колан на писаря. -Може би все още си струва да повдигнем статуята. Може би отдолу има отвор. Може би означава, че за вдигането й са необходими седем по седем, тоест четирийсет и девет души. Възможно е, нали?
- Възможно е - уморено каза Климент и се запъти към изхода - Но това ще стане утре. Ще трябва да намерим помощници и техника. Както и правдоподобно обяснение защо го правим.
- Чашата е в статуята! Сигурен съм - настояваше на своето Корсис.
- Дано! - Климент се обърна, хвърли последен поглед на потъващия в сенките дракон и застина. С вдигнатите си криле към небето и двете колони под тях, скулптурата имаше съвършената форма на знака IYI.
- Още една седмица - мрачно си каза писарят. - Почнаха да стават прекалено много.
Двамата с Корсис бързо поеха назад.
Писарят усети как копнее да усети вятъра по бузите си и да вдъхне миризмата на тревата и цветята около града. Бяха изкарали в подземията целия ден.
- И не сме яли нищо друго освен малко сушено месо -напомни му Корсис, докато се изкачваха по дървените стълби към изхода.
Навън ги посрещна прохладата на нощта и тихото шумолене на тревите. Но не само това. Във въздуха се носеше някакъв друг, необичаен мирис.
- Какво е това? - попита Корсис и посочи с ръка в мрака.
Климент застана до помощника си. Пред очите му се издигна червено зарево.
Плиска гореше.
25
Възседнал бойния си кон, с окървавен меч в ръка, Иратаис крещеше с пълна сила. Войските на бунтовниците бяха срещнали по-ожесточена съпротива, отколкото бяха очаквали, но най-накрая си бяха пробили път с бой през портите и вече контролираха изцяло Външния град.
Макар да бяха отворили вратите, след като чуха паролите, войниците в караулните помещения на крепостната стена се бяха били неочаквано ожесточено. На Иратаис и поддръжниците му се наложи да впрегнат всичките си сили, за да успеят да пробият отбраната и да влязат в града. Ако не бяха предварително раздаденото оръжие и скритите сили вътре в крепостта, които да ударят защитниците в гръб, бунтовниците можеше и да не успеят да минат през портите.
В крайна сметка бяха успели. Схватките се бяха прехвърлили по улиците на Плиска и скоро целият град бе огласен от викове, команди и дрънчене на оръжие.
Там ги очакваше нова изненада. Аварите съвсем не бяха толкова пияни и отпуснати, колкото им се искаше на последователите на Тангра. Забавянето при вратите даде възможност на наемниците да се организират. Наложи се бунтовниците да се бият за всяка къща, за всяка педя от града, която аварите защитаваха до смърт.
В крайна сметка числеността си каза думата. След няколко часа улиците на Външния град най-после бяха прочистени.
Размахвайки дългия си меч, Иратаис бе препускал по каменните улици, посичайки враговете и увличайки последователите си след себе си. Мирисът на кръв и вихърът на битката го бяха изпълнили, единственото му желание бе да се потопи изцяло в нея, да сее и да търси смъртта.
След двучасовия бой най-накрая се бе срещнал с останалите. Липсваше само Вихтун, който бе паднал покосен от копие пред Западната врата. Останалите обаче бяха тук и бяха жадни за кръв. Дори в очите на пресметливия Вардас се бе разпалил див, необуздан пламък.
- Градът е наш! Сега какво ще правим? - Изот скочи от коня си и изтри кървавия си меч в дрехите на лежащия в краката му труп.
- Външният град е наш, но не и Вътрешният. Най-трудното предстои. - Шун намести шлема си, върху който личеше прясна вдлъбнатина.
Изот го изгледа кръвнишки, но не отговори.
- Аварите са избити! Борис е натикан като куче в бърлогата си! - Иратаис трескаво оглеждаше обстановката. Къде ли бе Недосегаемия? Дали щеше да им помогне? - Докладвайте точно какво е положението!
- Целият град, целият външен град - Изот изгледа свирепо Шун - е в ръцете ни! Аварите са избити до крак. Някои се опитаха да се спасят във Вътрешната крепост, но вратите й бяха затворени. Войниците от гарнизоните при четирите порти също са мъртви.
- Малцина се присъединиха към нас - Вардас скептично поклати глава, назовавайки най-големите страхове на Иратаис. -Дано не се окаже, че цялото ни начинание не си е струвало!