- Неееее! - отвърна тълпата и започна да се блъска напред.
- Ще позволим ли Тангра да ни бъде отнет от един страхливец, който не спечели нито една битка!? Ще позволим ли да ни командва човек, който се крие в крепостта си, вместо да излезе с меч на бойното поле?! Ще позволим ли да ни командва подлец, който, вместо да се бие, сключва срамни договори само и само за да спаси собствената си кожа? Ще позволим ли да ни командва Христос, който иска добро за враговете си! - Иратаис размаха меча си. Изправен върху бойния си кон, озарен от пламъците, великият боил бе вдъхновяваща гледка. - Ще позволим ли всичко това?!
- Никогаааа!
- Затова сме се събрали тук тази нощ! Затова ще свалим хана! Нашето дело е свято! С Тангра напреееед! - извика великият боил и насочи меча си към крепостта.
С див рев първите редици се люшнаха към крепостта. Изстреляните запалени стрели като звезди озариха нощното небе. Множество стълби бяха изправени до стените. Със зловещо стържене таранът неумолимо тръгна към високата врата.
В този миг отнякъде зазвъня камбана.
Тежкият й стон разцепи нощта, издигна се към небето и се стовари обратно на земята. След нея забиха още камбани, чийто звън се смеси с песни, възхваляващи Исуса Спасителя.
Голямата врата на Южната порта бавно започна да се отваря, пропускайки в нощта лъч светлина.
Бунтовниците неуверено спряха.
Нима Борис все пак щеше да отговори на удара им?
Климент се промъкна напред и проточи враг.
„Борис не се е предал! - радостно си помисли писарят. -Ето - сега през вратата ще излетят верните му отряди!“
С тежко стържене високата порта най-накрая се отвори докрай. Звънът на камбаните изпълни площада, с тях дойдоха и песните.
Вместо конници, вместо въоръжени до зъби мъже към площада бавно се понесе литийно шествие.
Най-отпред, понесъл високо над себе си хоругва с образа на Мадоната и Младенеца, вървеше свещеник с дълга бяла брада. Очите му проблясваха предизвикателно в мрака, сякаш бе сигурен, че неговият Бог няма да позволи да му се случи нещо лошо и ще накаже неверниците.
Зад него, разтреперани, хвърляйки уплашено погледи встрани, бавно вървяха група свещеници и проповедници. Някои бяха вдигнали като защита високо над главите си позлатени икони, други носеха хоругви, трети размахваха кандилници с тамян.
Пацик, Кордил и Силвестър също бяха тук, окичени с маслинени клонки, носещи високи жезли със сребърни кръстове. Славяните час по час се оглеждаха, сякаш очакваха всеки момент да бъдат нападнати.
Климент погледна зад тях и ахна.
Бос, с дълга бяла ленена риза и с трънен венец на главата, зад групата бавно пристъпяше Борис. Князът бе свел глава над молитвено събраните си длани, но дори Климент успя да види светещите му като звезди очи.
Стъпващ леко във виещия се по земята пушек, Борис сякаш не вървеше, а плавно се носеше над нея. Черните му коси се вееха, ризата му се издуваше като платно от вятъра.
Князът спря и все така свел глава, без да поглежда враговете си, направи към тях кръстен знак.
Редиците на бунтовниците се люшнаха назад.
- Чудо! - извика някой и викът му бе подет от всички страни.
Стъписани от това, което виждат, нападателите спряха, не вярвайки на очите си.
Виковете замлъкнаха.
Оръжията се насочиха към земята.
Таранът спря.
Нима Борис се предаваше доброволно?
Или това бе Богът, слязъл на земята, за да ги накаже за бунта им?
Пеейки, шествието стигна до центъра на площада. Лицата на свещениците бяха изопнати, по челата им стичаха капки пот, но те продължаваха да вървят напред.
Най-накрая процесията спря. Редиците й се разтвориха и все така носейки се през дима, напред излезе Борис.
Князът бавно огледа тръгналите срещу него войници. След което вдигна ръка и отново направи кръстния знак.
Над площада се възцари пълна тишина.
- Защо сте се събрали тук? Защо? - попита Борис и ниският му плътен глас изпълни нощта. - Защо сте напуснали къщите си, защо сте оставили жените и децата си и сте извадили оръжията си? Може би градът е нападнат и сте се втурнали да го защитавате? Може би приятелите ви са в беда и сте дошли да им помогнете? - Князът замълча и се загледа в издигащите се пламъци. - Защо сте погубили братята си? Нима ви направиха нещо лошо? Нима искаха да ви излъжат или да ви напакостят? Защо разплакахте децата на ближните си, нагрубихте жените им, а самите тях предадохте на смъртни мъчения? Бог или дявол бе в сърцата ви?