Дукум го посрещна със зачервено лице. Кавханът бе потен, но изглеждаше така, сякаш напълно владее положението. Махна на писаря да го последва и двамата бързо прекосиха коридора, без да обръщат внимание на никого.
- Внимавай кого следваш, християнско псе - просъска някой от групата на Иратаис, докато минаваха покрай нея, но нито Дукум, нито Климент му обърнаха внимание.
- Разполагай се и си сипи вино - покани писаря великият боил, след като влязоха в покоите му. - Сипи и на мен, ще ми се отрази добре.
Без да задава въпроси, Климент извади от шкафа в стената висока сребърна кана, махна кърпата, която закриваше отвора й, и напълни чашите.
Дукум се появи след минута с други дрехи и видимо освежен. Вдигна чашата, помириса виното, завъртя го в устата си и с наслада отпи от него.
- Най-доброто тесалийско! И в Константинопол едва ли имат такова - категорично обяви той.
Двамата пиха мълчаливо. Внезапно Дукум яростно запрати чашата си в стената. Стреснат, Климент подскочи на стола си.
- Ще ме наричат християнско куче! Ще ми се дърлят и ще се нападат, докато градът е пред бунт! Това не са велики боили, а въшки! Мислят само за себе си! - кавханът бе скочил на крака и обикаляше бесен из стаята.
- Ще ми платят те! Всички до един! Без значение дали са последователи на Тангра или на Христос! Лошо им се пише, помни ми думата! - Дукум не можеше да си поеме дъх от гняв.
Кавханът постоя малко, дишайки тежко, след което седна с дълбока въздишка на масата.
- Извинявай, Клименте! Не трябваше да избухвам. Но ми се насъбра доста напоследък. Няма да крия от теб - положението е критично. - Дукум вдигна ръка. - От друга страна, не мога да виня Иратаис и останалите. И на мен покръстването ми дойде неочаквано. Но за разлика от тях помня на кого съм се клел във вярност!
Писарят се намръщи.
- Имаше сблъсък при Северната врата, но чигатът Винех се справи. - Климент разказа подробно за християнското шествие. -Вярно ли е, че Борис се е покръстил?
Дукум се протегна като котка и се прозя шумно. От предишния му яд не бе останал и помен.
- Вярно е! Прати ми съобщение по вестоносец тази сутрин! Кръстил го е лично императорът и му е дал името си. Вече се казва Борис-Михаил - обясни кавханът, срещнал неразбиращия поглед на писаря. - Поне няма да има война. Ханът е подписал мирен договор с императора. Византийците се връщат обратно в Константинопол. За добро или за лошо, всички ще станем християни. Вече няма връщане от този път.
- Много хора не харесват това - плахо се обади Климент.
Дукум кимна с глава.
- Знам. Ще бъде тежко. Всеки ще трябва да определи на чия страна да застане. Ханът и Исус или Тангра. Сам видя - Великият съвет е разединен. Иратаис и последователите му не искат да приемат, че Борис се е покръстил. Склавун, глупакът му с глупак, се перчи като паун, защото тепърва му предстои да се издига над враговете си. Разпоредил съм военно положение, докато се върне ханът. Не искам безредици в столицата! Всеки, който нарушава закона, независимо дали е християнин или тангрист, ще си понесе последствията!
- Ами великите боили? - недоизказа въпроса си Климент. Ако те тръгнеха срещу Дукум, той трудно можеше да ги спре.
- Великите боили ще кротуват! Поне известно време. Още не могат да повярват какво се е случило, а докато се опомнят, Борис ще бъде тук. Връща се тази вечер. Самите те са разединени на клики, някои от тях не могат да се понасят. Е, това е добре дошло за нас.
- Наистина ли за нас? - тихо попита писарят, свел очи към пода. Ако Дукум оглавеше опозицията, Борис нямаше да има никакъв шанс. Нито Христос.
- Да, за нас! - тежко повтори кавханът. - Служил съм на Борис и баща му и нямам намерение да им изменям на стари години. Не че вече не ми го намекнаха. „Трябва ни някой силен и опитен, за да ни води“ - каза ми оня подлец Шун. Не знам, ако го чуе Иратаис, дали няма да му резне гърлото. Май самият той се готви за престола. Както и да е - Дукум замълча. - Имам няколко задачи за теб. Макар положението да е овладяно, това ще е само временно. Ако боилите не се подчинят на волята на хана, не ни чака нищо добро. Трябва да действаме много внимателно и да не допускаме изненади.
- Цяла сутрин разпитвах за убийството на Вардан - започна Климент, но кавханът го прекъсна.
- Остави сега тази работа. Имаме по-важни задачи. Някой е нахлул през нощта в храма на Тангра. Тук, в центъра на крепостта. Нищо не е взето, но натрапникът е строшил олтара, разхвърлял е свитъците и е изкъртил плочите на пода. Иратаис и кликата му вече обявиха, че това е дело на християните, които са се самозабравили и искат смърт за всички последователи на Тангра. По-скоро мисля, че става дума за провокация. Не бих се учудил, ако зад всичко това се крие дългата ръка на Фотий. Вътрешни размирици в България биха били точно по вкуса му. - Дукум махна с ръка. - Иди, разпитай върховния колобар Баян и разбери за какво става дума. Виж с какво се занимава византийският пратеник в Плиска Атанасий. Той е не по-малък хитрец от господаря си. Живее във Вътрешния град, което означава, че той или някои от слугите му спокойно биха могли да проникнат в храма. Това е задача точно за теб. И дръж под око Иратаис и останалите!