- Довечера? - Климент не можеше да повярва на ушите си.
- Довечера! - потвърди кавханът, изправи се и подпря стиснатите си в юмруци ръце на масата. - Изглежда, не разбираш точно какво е положението, Клименте! Страната е пред гражданска война. Съветът е разделен!! Боилите са разделени! Дори хората на площада са готови да се нахвърлят един срещу друг! Ханът е обявен за осквернител на храмове. Аварски наемници са завардили Плиска! Градът е като клокочещо гърне на гръцки огън, което всеки момент може да избухне! И като капак -- византийският логотет пратеник е убит, главата му е отрязана и изчезнала незнайно къде! Ако не разкрием извършителя веднага, ако не заловим убиеца, положението може да излезе извън контрол! Не ни стига всичко останало, та се налага да се разправяме и с луд убиец, режещ главите на хората. При това на най-високопоставените хора! - Дукум вдигна пръст към тавана. - Щом Атанасий не е успял да се защити, мислиш ли, че някой друг ще може?
Климент кимна разбиращо.
- Ще настане паника, хаос и безумие! - каза той.
- Точно така. И враговете ни ще се възползват от това, за да бутнат Борис от трона му, който, нека бъдем честни, се клати доста застрашително! Така че разкрий колкото се може по-бързо убиеца и въздай правосъдие!
Писарят стана.
- Мисля си и за трета възможност каза той, гледайки Дукум. - Мисля си за Фотий. Едно такова убийство би било точно по неговия вкус. Чудя се дали патриархът няма нещо общо с това?
- Недей да се чудиш, а иди и разбери! - нетърпеливо го прекъсна Дукум. - Докажи, че си достоен за поста, който заемаш!
Без да отговаря, писарят се поклони и излезе, следван от Корсис.
Младежът бе пребледнял.
- Какво ще правим сега? - притеснено попита той.
- Това, което можем най-добре - усмихна му се Климент, опитвайки се да вдъхне смелост на него и най-вече на себе си. -Ще отидем на мястото и ще проведа разследване. А ти ще ми помагаш и ако се наложи, пак ще ми спасяваш кожата.
Корсис мрачно кимна и сложи ръка на меча си.
„Дано не му се налага повече да използва уменията си, за да ме защитава - помисли си Климент, докато двамата крачеха бързо по каменните улици. - Забравих да попитам дали убитият е имал знака на Тангра на гърдите си. Но така или иначе скоро и сам ще разбера“.
„Златното руно“ приличаше на всяка друга кръчма във Външния град. Помещенията бяха сравнително чисти, по пода бяха нахвърляни пясък и слама, масите бяха дебели и очукани.
Пред заведението стояха войници на стража, които неуспешно се опитваха да разпъдят събиращата се тълпа зяпачи. Докато си проправяше път между насъбралото се множество, Климент усети, че нещо не е наред. И друг път му се бе случвало да се провира през тълпа, събрала се на мястото на престъплението. Всички са възбудени, любопитни, разменят си клюки и версии за станалото. Този път лицата на мъжете и жените бяха мрачни. Почти никой не говореше, тук-там под дрехите проблясваха ножове.
- Какво е станало?! - провикна се някой от тълпата тъкмо когато Климент стигна до входа на кръчмата. - Кажете ни какво е станало!
- Няма нищо особено! Хайде, разотивайте се! - започна да ръкомаха, сякаш гонеше рояк мухи чигатът, предвождащ войниците.
Тълпата не помръдна.
- Вярно ли е, че вътре има убит колобар? Че даже били двама? - извиси се отново нечий глас.
- Петима са, петима! - отговори му някой друг.
- Не е колобар, а християнски свещеник! - обади се нов глас. - Убийствата пак са почнали!
Тълпата зашумя и застрашително тръгна към странноприемницата.
- Готови за отбрана - извика чигатът и уплашено изгледа малкия си отряд.
- Няма да ни спрете! Няма повече да избивате колобари и да скверните храмовете ни! Да живее Тангра! Да живее Христос! -чуваха се възгласи от всички страни.
Корсис въпросително погледна писаря.
Климент въздъхна, разбута тълпата и застана пред чигата.
- Няма убит колобар! - извика той. - Нито християнски свещеници! Станал е инцидент!
- Казах ви: разотивайте се! - притече му се на помощ и чигатът, но гласът му се загуби във виковете на тълпата.
Осъзнавайки, че ако не овладее тутакси положението, ще започне масов бой, Климент вдигна високо ръце и извика:
- Спрете! Аз съм Климент! Главният писар! Ако искате да знаете какво се е случило, ако искате да знаете какво наистина се е случило, спрете и се отдръпнете назад!
Тълпата спря. Мнозина знаеха кой е той и бяха чували за някои от загадките, които бе разрешил. Сега им бе интересно да го видят на живо. Възползвайки се от моментното объркване, писарят извика: