- Тази нощ в тази странноприемница е бил убит Атанасий, византийският логотет пратеник в Плиска. Това може да предизвика неприятности и дори война с Византия. Ще ни трябват свидетели на случилото се. Останете по местата си, докато войниците запишат показанията ви.
Възбудена от думите на Климент, тълпата зашумя. Разбрали за какво става дума и нежелаещи да бъдат разпитвани, мъжете и жените започнаха да се разотиват, бързайки да разнесат вестта за височайшето убийство из града. Скоро пред „Златното руно“ бяха останали само Климент и войниците.
- Добре се справи, писарю! - чигатът свали кожения си шлем и изтри потното си чело. - Не знам дали щях да се оправя без теб. Навсякъде в града е така. Най-лошото е, че има хора, които подстрекават тълпата. Сам чу виковете! Тангра! Христос! Ако не ни беше помогнал, щеше да се наложи да се бием. Радвам се, че всичко завърши мирно и тихо.
- Аз също! Води ни при убития - отговори Климент и потупа военния по рамото.
Оказа се, че все пак „Златното руно“ не е като останалите кръчми. В задната му част имаше малка врата, която водеше към втора, по-голяма къща с малък, но добре поддържан вътрешен двор с беседка. От нея се откриваше прекрасна гледка към града и полето около Плиска и вероятно мнозина бяха прекарвали дълги романтични мигове в нея.
Във втората къща имаше няколко стаи и баня. Веднага личеше, че предназначението на помещенията не е като в обикновените странноприемници. Стаите бяха заети от огромни легла, рисунки с неприлично съдържание красяха стените, писарят не искаше и да знае какво има в дървените ракли, поставени под прозорците.
Във вътрешния двор, скупчени един до друг в беседката, охранявана от двама войници, с измъчени лица стояха няколко млади момичета и момчета и дебел, напълно плешив мъж с похотливо лице, в когото Климент без никакво затруднение разпозна собственика. Встрани от цялата група бе застанало младо момче, облечено в прозирна бяла туника, което гледаше уплашено ставащото около него.
- Това е Шавут - посочи дебелия мъж чигатът. Той отговаря за този вертеп.
- Нищо незаконно не съм направил, господарю! - проплака фалшиво мъжът и очите му проблеснаха хитро. Нищо незаконно не съм направил! Можеш да питаш за това големците, които ме посещават. Много боили и багаини са ни чести гости.
Климент изгледа Шавут с неприязън, но не каза нищо. Трябваше да внимава със сводника. Кой знае чии мръсни тайни намекваше, че знае.
- А това - посочи с ръка момчето чигатът - е Дионисий. Той е бил през нощта при Атанасий!
Младежът се разрева още по-силно.
- Първо искам да видя трупа. След това ще разпитам всеки един поотделно - обяви Климент.
Чигатът кимна и го поведе към стая в дъното на двора. Пред вратата стоеше войник.
- Вземете това - подаде той напоена с благовония кърпа. Не е приятна гледка!
Писарят кимна с благодарност, взе кърпата и влезе.
Макар да бе свикнал със смъртта в работата си, Климент не бе подготвен за това, което го очакваше.
Голямото, застлано със скъпи измачкани завивки легло бе подгизнало от кръв. Кръв имаше по стените, по пода, дори по тавана.
В средата на кревата, проснат по гръб, лежеше трупът на византиеца. Тялото му бе голо, наметнато с тежка зелена, поръбена със златни кантове, роба. Главата на убития я нямаше. Кожата на врата, там, където бе минал мечът, висеше нащърбена над грозната черна рана, по която бяха накацали няколко едри мухи.
Сдържайки с мъка стомаха си, притиснал кърпата към лицето си, Климент се приближи до прозореца, дръпна червеното кожено перде, отвори дървените капаци и жадно пое въздух.
Стана му малко по-добре.
- Казаха ни да не пипаме нищо - извинително каза чигатът. -Затова не отворихме прозорците.
Климент кимна, все още с гръб към стаята, пое отново въздух и се върна при трупа.
Насили се да се наведе над обезобразеното тяло, повдигна наметалото и се втренчи като хипнотизиран в изписания на гърдите знак.
IYI.
- Това не е добре! - тихо си каза той. - Това въобще не е добре!
11
- Същият като знака на гърдите на баща ми! - Корсис бе коленичил и без страх разглеждаше трупа. - Какво значи това?
- Нямам представа! - отговори Климент, макар много добре да разбираше какво се случва.
Бе се появил убиец, изверг, който режеше главите на жертвите си и ги дамгосваше на гърдите със знака IYI.
- Отрязал му е главата с един удар, не се е налагало да сече повече - съвсем спокойно, сякаш говореше за кокошките на пазара, съобщи Корсис. - Разрезът е гладък. Който го е направил, си разбира от работата и е доста силен. Не всеки би могъл да нанесе подобен удар.