Шавут твърди, че си легнал малко след полунощ, като преди това му се наложило да изхвърли няколко пияни войници, които напирали да получат без пари някое от момичетата му. Легнал да спи. На сутринта чул крясъци. Скочил и срещнал по коридора Дионисий, изцапан с кръв, да пищи и повръща. Отишъл в стаята на Атанасий и намерил каквото било останало от него. След което пратил да ме повикат - военният сви рамене. - Накарах го да направим списък с посетителите и редовните клиенти. Костваше ми много усилия, но накрая успях. Почеркът ми е малко неравен - чигатът подаде на писаря малко парче пергамент и се отпусна назад на стола. - Това е!
- Справил си се чудесно! Де да имаше повече такива като теб! Няма да забравя да го спомена пред кавхана - похвали го Климент и сипа и на двамата от разреденото вино. Зачете списъка и разпозна някои от имената. Имаше боили от Великия съвет.
Пиха в мълчание.
- Не искам похвали! - каза чигатът. - А да затворят това място. Тук има деца, докарани насила. Знам, че няма да променя нищо и Шавут, и тези като него ще продължат да се възползват от слабостите на другите, но нощем ще спя по-спокойно!
- Ще направя всичко по силите си - учудено обеща Климент. - Кой мислиш, че е убиецът?
- Не знам! - уморено отговори чигатът. - Не вярвам да е Шавут или някой от слугите. Той няма изгода от убийството - губи клиент и което е по-лошо, домът му ще добие лоша слава.
Климент кимна в знак на съгласие.
- Лесно би могъл да го направи някой от гостите. Както от съседните стаи, така и от кръчмата. Не е било трудно да се мине през двора в мрака и да се проникне в стаята. Вратите се заключват с паянтови кожени езици. Отключват се при по-силен натиск.
- Ами момчето?
- Съмнявам се. Защо ще убива клиент?
- Сам каза, че зад тези стени се вършат странни неща. Може просто да са излезли от контрол. Нещо да се е объркало...
- Няма как да е станало така. Чухте какво каза слугата ви. Човекът, нанесъл удара, си е разбирал от работата.
Климент кимна отново.
Чигатът стана и се обърна към вратата.
- Първо ще пратя момчето. И бездруго му се е насъбрало доста. Не вярвам да е виновно за нищо.
Дионисий влезе тихо, огледа се плахо и седна на стола срещу Климент. Момчето още трепереше, забило поглед в земята.
- Ако не си направил нищо нередно, няма от какво да се боиш - опита се да го предразположи писарят. - Тук съм, за да намеря убиеца на Атанасий, а не да те съдя за това, което правиш или което някой друг е направил с теб. Искам само да ми разкажеш какво се случи вчера през нощта. Нищо повече. Не бързай да ми отговаряш. Помисли добре. Всичко може да е от значение.
Дионисий бавно вдигна глава.
- Кой го е убил? И защо? - попита момчето.
Писарят се усмихна и разпери ръце.
- Де да знаех! Ще се опитам да разбера това. Но който и да го е направил, не е бил обикновен злодей. Бил е някой много силен и лош. Много лош! Климент замислено поклати глава. -От теб до голяма степен зависи дали ще успеем да го заловим. Трябва да го спрем, преди да нарани някой друг. Нали не искаш това да стане?
Дионисий кимна мълчаливо.
- Така си и знаех похвали го писарят. - Никой друг освен теб не може да ми помогне. Нито чигатът, нито войниците, нито някой от останалите. Само ти!
- Наистина ли? - лицето на момчето се оживи. - И няма да ме съдите за това, което съм правил...?
Климент поклати глава.
- Тук съм само за да разбера кой е виновен за това жестоко убийство. Ако искаш да помогнеш, трябва да ми разкажеш всичко.
- Обикновено Атанасий идваше привечер, малко преди да се стъмни - започна бързо да говори момчето, сякаш се страхуваше, че смелостта му ще се изпари. - Носеше ми малки подаръци - захаросани плодове, кесия с фурми, дребни неща. Вчера дойде както обикновено. Донесе ми нар. Каза, че било много трудно да се намерят по това време на годината, но с удоволствие щял да го сподели с мен. Пихме вино в стаята, ядохме от нара, след това си легнахме... Накрая заспахме. Сутринта се събудих от някаква неприятна миризма. Усетих, че всичко около мен е лепкаво. Капаците на прозорците бяха затворени, но влизаше малко светлина. Огледах се и... и.... - Дионисий захлупи лицето си в ръце и се разхълца.