Следван от двамата войници, Шавут излетя от стаята.
- Разбрали сте от прислугата на Атанасий? Нима сте ги разпитали? - учудено попита чигатът, докато двамата с Климент чакаха завръщането на кръчмаря.
- Не. Дионисий ми каза, че византиецът му е дал да поноси една от огърлиците му. Значи са били няколко. Не ги видях никъде в стаята, нито на леглото или около трупа. Ако ги беше взел убиецът, едва ли е щял да пропусне и пръстените на ръцете му. В стаята беше влизал само Шавут. Изненадали сте го, преди да успее да обере мъртвеца до шушка. Но не исках да докарвам неприятност на момчето.
Впечатлен от бързата мисъл, която бе проявил Климент, и желанието му да защити Дионисий, чигатът кимна с разбиране.
Войниците и Шавут се върнаха. В мазен парцал грижливо бяха увити три тежки златни накита. Единият с голям зелен камък, без съмнение потвърждаващ ранга на византиеца.
- Щях да ви ги дам! Бях ги прибрал за всеки случай - за-оправдава се кръчмарят. - Мислех си, че някой може да ги открадне!
- Радвам се, че това се изясни! - строго каза Климент. -Сега искам да чуя и останалото. И без повече измислици и шикалкавене или довечера ще спиш в затвора!
Шавут в общи линии разказа всичко, което бе казал и Дионисий. Кръчмарят нямаше представа кой е убиецът и защо може да е отсякъл главата на византиеца и изписал знака IYI на гърдите му. С основание изтъкна, че той едва ли би имал полза да убие най-видния си и платежоспособен клиент.
В крайна сметка независимо от възраженията на Шавут Климент разпореди кръчмарят да бъде арестуван.
- Няколко дни зад решетките може би ще го накарат да се замисли за в бъдеще - обясни решението си писарят.
Разпитът на слугите също не донесе нещо съществено. Повечето от тях бяха нови, което едва ли бе учудващо за място като „Златното руно“. Не бяха видели и чули нищо съмнително. Оплакаха се от лошото отношение на господаря си и обявиха, че смятали да напуснат. Нещо, за което писарят нямаше как да ги вини.
Тъкмо приключваше с готвача, когато вратата се отвори с трясък и на прага се появи висок, едър мъж с решително лице и зорък поглед. Той бързо огледа стаята и погледът му мигновено се закова в писаря.
- Аз съм Григорас! Помощникът на Атанасий! Казаха ми, че е бил убит! Вярно ли е това?
Климент стана и протегна ръка на византиеца.
Григорас го погледна с презрение и се дръпна назад.
- Пак питам! Вярно ли е, че Атанасий е бил убит?
- И какво, ако е?! - отговори Климент, на когото не се хареса надменното поведение на новодошлия.
- Какво може да значи ли, писарю!? - задъха се от ярост новодошлият. - Какво може да значи?! Може да значи например, че съвсем скоро императорът с цялата си армия ще се настани в двореца на Плиска, а твоята глава ще стърчи побита на някой кол! Личността на логотета пратеник е неприкосновена!
- Но не и на заместника му! - каза Климент и седна обратно на стола. Цялото това надприказване му беше досадно. - Истина е! Атанасий е бил убит в тази кръчма през нощта. Намушкан е в сърцето, главата му е отрязана.
Григорас пребледня и се свлече на стола срещу писаря.
- Значи е вярно?! Ужас! - византиецът позволи за миг истинските му чувства да вземат връх, но веднага се овладя. -
- Лошо ви се пише! Много лошо! Не може византийски пратеник да бъде убиван безнаказано.
- Така е. Не може - съгласи се Климент. - Затова съм тук -да разследвам престъплението. Прекъснахте разпитите.
- Какво могат да знаят някакви никому ненужни слуги? Единствено разнасят клюки и интриги. Не трябва да се вярва на нито един от тях!
- Тогава с радост ще се възползвам от възможността да разпитам някой надежден човек като вас - не му остана длъжен Климент. - Знаехте ли, че Атанасий посещава това място?
- Разбира се, че знаех! Всички знаеха, че предпочита мъже - ядно обяви Григорас и Климент се запита дали и господарят, и помощникът му не бяха свързани и по някакъв друг начин. В това няма нищо лошо. Дори е цивилизовано. Дори някои императори... започна византиецът.
Като сегашния например - довърши Климент и продължи, преди събеседникът му да успее да се окопити. - Имал ли е друг път Атанасий проблеми, свързани със сексуалните му предпочитания? Сбивания? Кражби?
Григорас вдигна рамене.
- И да е имал, не ми е казвал! Имаше си други задачи! Аз бях този, който пишеше всички документи, тичаше да урежда преговорите и да изпраща докладите, докато той се забавляваше по вертепите и пръскаше пари наляво и надясно.
- Това му е била работата - каза Климент. - Няма какво да се лъжем - с парите си е подкупвал хора, купувал е сведения. Наемал е шпиони.