Защо - засега никой не можеше да каже.
Дукум бе отменил ултиматума Климент да разкрие за един ден убийството на Атанасий, оставяйки му свободата да действа както намери за добре. Нещата се бяха променили.
Смъртта на Кормесий и византиеца придаваха на престъплението съвсем друг привкус. Може би не ставаше дума за безсмислени действия. Може би всичко бе част от план, целящ дестабилизирането на страната и свалянето на Борис от трона.
Дори убийството на миника Вардан започваше да придобива смисъл. Все пак той бе бивш учител и храненик на хана.
- Трябва да заловим колкото се може по-бързо престъпника - бе казал кавханът. - Това, че из града обикаля някой, който реже главите на хората и ги дамгосва, едва ли може да ни помогне с нещо.
- Всъщност може - бе отговорил Климент. - Може би наличието на луд убиец за известно време ще отвлече мислите на хората от покръстването на хана.
Новината за убийството на Кормесий и Атанасий бързо се бе разпространила из Плиска. Някой си бе припомнил и смъртта на Вардан, точно толкова ужасяваща и явно извършена от същия човек. По пътя към кръчмата Климент чу какви ли не слухове от малкото осмелили се да излязат по улиците минувачи. Историите почваха от фанатик, обещал да принесе в жертва 100 човешки глави на неизвестно божество, появил се вампир, върколак или друго адско изчадие, минаваха през заговор, организиран от хана, за да подкопае вярата в Тангра, и стигаха до божествен пратеник, ангел с демонска мисия, пратен, за да накаже Борис за отмятането му от Бога на дедите му.
- Макар и глупави, подобни слухове са опасни - каза Климент на седящия срещу него Корсис, докато двамата бавно пиеха от виното и топяха хляба си в соса на пилето със зеленчуци, което си бяха поръчали. - Не вярвам върколаци и вампири да шестват из Плиска! Това е просто смешно! Но този, който разпространява подобни истории, добре си върши работата. Всички са докарани до истерия.
Младежът мълчаливо кимна и писарят за кой ли път трябваше -да си напомни, че баща му е първата жертва на лудия убиец. За Корсис не бе лесно да участва в разследването, отнело по толкова жесток начин собствения му родител. Което подсети Климент за нещо друго.
- Така и не ми каза какво откри в моргата. Ако няма да развали вечерята ти, бих искал да знам дали си научил нещо интересно?
Корсис махна с ръка, че му е безразлично за какво говори.
- Всъщност научих доста интересни неща. Но от толкова много вълнения ми изхвърчаха от главата - младежът се замисли за миг. - Преди няколко месеца бил донесен подобен труп - на млад войник с отрязана глава. Намерили го другарите му. Случило се малко преди частта им да тръгне на поход, затова не успели да проведат щателно разследване и да разберат какво всъщност е станало.
Климент кимна оживено.
- Военните са много чувствителни към всичко, което се случва при тях. Имал ли е знак на гърдите?
- Да. Бил е малък, близо до сърцето. Не са му обърнали внимание. Помислили, че е татуировка. Ако не бях попитал специално, нямаше да ми кажат.
- Ами главата?
- Това е интересното. Войникът е бил на пост заедно с още двама души в лагер до Плиска. Обикаляли по трима, но на убития му се сторило, че вижда нещо, и отишъл да провери. Другарите му не го последвали, защото помислили, че става дума за лисица или нещо подобно. Внезапно чули вик и когато изтичали да разберат какво се случва, видели приятеля си паднал на земята. Над него се било надвесило нещо, което не могли да различат какво е.
- Нещо?
Корсис сви рамене.
- Разказвам го така, както са го видели войниците. Били са уморени, може би и малко пияни.
- Продължавай!
- Съществото било коленичило върху падналия и забивало нож в гърдите му. Според мен по-скоро е режело татуировката.
Климент кимна в знак на съгласие.
- Войниците се разкрещели, хукнали към поваления си другар, но противникът им надал смразяващ писък, отскубнал главата на мъртвеца и изчезнал.
- Отскубнал му главата? Как така му я отскубнал? - объркано попита Климент.
- Така са казали. Макар в моргата да бяха сигурни, че главата на жертвата е била отрязана - най-вероятно с меч.
- Видели ли са нещо повече? Лице, облекло, каквото и да е?
- Нищо! Дори дали е бил човек. Просто сянка. Била е там, след това е изчезнала. Случило се е малко преди слънцето да изгрее, когато мракът е най-гъст. Не са видели нищо. Но са усетили: усетили са студ, идващ от дълбините на ада. Където вероятно се е върнал демонът, след като е отскубнал главата на другаря им! -Корсис потръпна суеверно и се огледа на всички страни.
- Това е невъзможно! Сам каза, че за убийството е бил използван меч! Кой знае какво всъщност се е случило и какво са видели войниците. Били са пияни! Може да им се е сторило всичко! Не мога да повярвам, че из Плиска броди демон! Няма логика в това! И е безсмислено! - твърдо каза Климент.