- Но каква е връзката с останалите убийства?
- Засега връзка няма - призна писарят. - Но да продължим нататък! Същата нощ, малко след като е отрязал главата на Кормесий, престъпникът убива и византийския пратеник Атанасий.
Напада го, докато спи в един от бардаците, които посещава. Не убива момчето, което е в стаята с него, което значи, че е искал точно смъртта на византиеца. Какво друго?
- Има силен, плътен удар, който му позволява лесно да отсича главите на жертвите си. Не се страхува от това, което прави - добави Корсис.
- Точно така - щракна с пръсти Климент. - Промъква се незабелязано, както е направил, когато е нападнал баща ти, Кормесий и Атанасий. Знае навиците на жертвите си и се възползва от това. Не е случаен човек. Обучен е добре да се бие с меч, има впечатления от живота на висшите кръгове в Плиска и знае какво става във Великия съвет.
- Нима е някой от участниците в него? - ахна Корсис.
- Много е вероятно - съгласи се увлечено Климент. - Много е вероятно. Трябва внимателно да проучим всичките дванайсет членове на съвета.
- Единайсет! - поправи го Корсис. - След смъртта на Кормесий остават единайсет.
- Точно така. Най-добре ще е да разпитам Дукум за тях. И да проверя в архива. Може би ще намеря нещо, което ги свързва с жертвите. Има и нещо друго! Убиецът става все по-дързък. Времето между престъпленията намалява. Отначало са били месеци, после седмици, дни... Сега е ударил два пъти за една нощ. Той гони някакъв срок! И бърза!
- Но защо?
- Нямам представа! - сведе глава Климент. Изведнъж се почувства ужасно изморен. Покръстването на хана, задаващата се гражданска война, а сега и тези грозни убийства бяха изцедили силите му. Щом Дукум беше изгубил самообладание, какво оставаше за него?
- Да не забравяме и друго - напомни му Корсис. - „Архангелите“.
Климент кимна.
- Разбира се! Византийците може да са замесени по някакъв начин във всичко това. Фотий има за задача да се разправи и с противниците на новия император. Дали Атанасий не е бил един от тях?
- И са решили да си разчистят сметките с него тук, далеч от Константинопол.
Климент кимна.
- Трябва да проверим в какви отношения е бил убитият Атанасий с императора - писарят внезапно се оживи. - Ами ако убийството на Атанасий няма нищо общо с останалите? Фотий и фанатиците му са достатъчно хитри, за да си свършат работата така, все едно е дело на някой друг.
Корсис неразбиращо вдигна глава.
- Няма нищо сложно. Фотий праща хрътките си тук, за да слухтят как върви покръстването на Борис, какви са настроенията в Плиска и за някакви негови, неизвестни засега цели. Иска да ликвидира Атанасий по някакви причини, които засега са ни неизвестни. „Архангелите“ научават за убийствата. Всички в града говорят за това, така че не е било особено трудно. След това решават да отстранят логотет пратеника така, все едно е дело на нашия убиец. Пробождат го в гърдите, отрязват му главата, поставят знака. Ние решаваме, че е поредната жертва, а те си свършват работата, без някой да ги заподозре. Проста работа!
- И съвсем по византийски - кимна Корсис.
- Съвсем по византийски - съгласи се Климент. - Трябва да разпитаме Григорас какви са били отношенията на убития му господар с императора! Ще трябва да ни отговори на доста въпроси!
- Сега? Едва ли ще ни се зарадва - предположи Корсис, но без да го слуша, писарят хвърли няколко монети на масата, кимна на помощника си и бързо излезе в падащия здрач.
13
Лесно намериха къщата на Атанасий. Климент бе идвал няколко пъти при логотет пратеника, с когото се бе запознал при първото си разследване. След това пътищата им се бяха пресичали още няколко пъти.
Климент не хранеше лоши чувства към византиеца. Атанасий бе лукав и вероломен, но няколко пъти му бе помагал в разследванията.
„Стига да съвпадаха с неговия интерес“ - подсмихна с Климент, преди да почука на дебелата дъбова врата.
- Ида! Ида! Кой се е разтропал по никое време? - отговори отвътре сърдит женски глас. - Цял ден е върволица! Имайте поне малко почит към убития господар! Цял ден се мъкнат всякакви!