Вратата се отвори и на прага застана възрастна жена, с фенер в ръка. Главата й бе увита с черна траурна кърпа, дрехите й бяха със същия цвят. Лицето й бе уморено, но очите й се стрелкаха бързо, оглеждайки късните посетители.
- Кои сте вие? Какво искате? - намусено попита тя.
- Аз съм Климент, а това е помощникът ми Корсис - представи се писарят. - Разследваме убийството на господаря Атанасий по нареждане на кавхана Дукум. Бихме искали да поговорим с Григорас.
- Ще го попитам дали да ви пусна. Но се съмнявам, че ще ви приеме! - злобно присви очи старицата и понечи да затвори вратата. - Днес не е в особено добро настроение!
- Елена, пусни ги! - чу се втори женски глас от двора. След миг портата се отвори широко и на прага застана млада жена. -Аз съм Ирина, дъщеря на Григорас. Ще се радвам да ви заведа при баща ми. Всички искаме колкото се може по-скоро да разберем кой е виновен за това подло убийство! Заповядайте, влезте!
Висока и стройна, е дълбоки кафяви очи и стегната на опашка дълга черна коса, Ирина ги поведе през двора.
Миришеше на тамян, отнякъде се чуваха монотонни припеви на свещеник.
„Опяват логотета!“ - досети се Климент и смутено продължи след византийката. Бяха се появили наистина в неподходящ момент.
- Татко, имаме гости - провикна се византийката, докато ги въвеждаше в къщата на убития.
Тук погребалната атмосфера се усещаше още повече. Всички кандила бяха запалени, кадилници с тамян бяха увесени на стените, трима облечени в черни раса свещеници тихо говореха в един от ъглите. От вътрешността на къщата се носеше християнско песнопение.
- Тялото на господаря Атанасий е в централната зала -осведоми ги Ирина и потръпна. - Ковчегът е затворен.
- Намерихте ли главата? - попита Климент, макар да знаеше отговора.
Ирина само тръсна рамене.
- Какъв е този шум?! Кой си позволява да ни безпокои толкова късно? Не ни ли стигат нещастията за днес?! - прогърмя отнякъде сърдит мъжки глас.
- Това е татко - каза Ирина и се усмихна извинително. - Ще отида да го предупредя за посещението ви. Не му се сърдете. Много е притеснен и разстроен от това, което се случи. Двамата с господаря Атанасий бяха много близки.
В този момент Григорас нахлу в стаята. Облечен с дълъг копринен халат в искрящо черно, той изглеждаше като император, чиято почивка е била неуместно нарушена от слугите му. Щом видя писаря и придружителя му, византиецът се закова като ударен от гръм на вратата.
- Ти! - изкрещя Григорас. - Как се осмеляваш ти да идваш в къщата ми! Защо си ги пуснала, Ирина?!
- Казаха, че разследват убийството на господаря Атанасий неразбираща какво се случва, отговори дъщеря му. - Може да помогнат да разкрием кой е убиецът...
- Махайте се! Махайте се веднага! - заповяда Григорас. Нямам какво да обсъждам с вас!
- Не съм съвсем сигурен! - Климент пристъпи напред. Имам въпроси и се надявам да получа отговори!
- Така ли!? Ах ти, нахално псе! Идваш в дома ми по никое време, безпокоиш дъщеря ми и слугите ми и се опитваш да ми заповядваш какво да правя! Ще си платиш за това!
- Не ме е безпокоил, татко - притеснено каза Ирина. - Те само искат да помогнат.
- Да помогнат? - Григорас се обърна смаяно към дъщеря си. - Грешно си ги разбрала, Ирина! Те не искат да намерят кой е убил господаря Атанасий! Искат да припишат убийството на нас! На мен, за да се измъкнат чисти и да не отговарят пред императора! Вече ме обвиниха в това! А ти си ги пуснала да ровят в къщата ни!
Ирина ахна, вдигна ръка пред устата си и плахо погледна писаря.
- Това не е вярно! - категорично отрече Климент и силно стисна юмруците си. - Целта ни е да разкрием кой е убиецът, независимо дали е византиец, българин или какъвто и да било друг. Трябват ни сведения за Атанасий. Вие сте му били помощник, най-близкият човек в Плиска. Трябва да ни помогнете! Моля ви!
- Вън! Вън! Вън! - разкрещя се отново Григорас и лицето му почервеня. - Няма да повярвам и на стотна от лукавите ти думи! Не можете да ме излъжете толкова лесно! Каквото имах да ви казвам, го казах сутринта! Не ме карайте да викам стражата!
- Но, татко... - опита да се намеси дъщерята на византиеца.
- След като си ги пуснала в къщата ни, Ирина, изпрати ги обратно! Те нямат повече работа тук! - Григорас се завъртя и с бързи крачки напусна стаята.
- Аз... аз не знам какво да кажа? - плахо вдигна очи момичето. -Наистина ли мислите, че татко е убиецът? Това е невъзможно!
- Чудя се какво ли толкова крие, та не иска да говори с нас - ядно отговори Климент. - Просто си вършим работата. За да разкрием кой е убил Атанасий, ни трябват колкото се може повече сведения за него. Къде е ходил, с кого се е срещал, имал ли е врагове...