- Много е важно да знаем какви са били отношенията му с император Михаил - неочаквано каза Корсис и се изчерви.
Писарят кимна в знак на съгласие.
- Няма от кого да получим сведения освен от най-близките на Атанасий. Сутринта наистина се спречкахме с баща ти, но не съм го обвинявал в нищо. Просто му зададох няколко въпроса, които не му харесаха. Но нямаше как да не му ги задам. Ние наистина искаме да разберем кой е убил логотета!
- Разбирам... - сведе глава Ирина, докато прекосяваха двора, и Климент се възхити на дългите й мигли. - Щом баща ми не иска, може би аз ще мога да ви помогна - момичето вдигна очи и докосна ръката на писаря. Отдавна живеем заедно с господаря Атанасий, може би мога да ви бъда от полза.
- Ами баща ви? - попита Климент. - Той няма да разреши подобно нещо.
- Няма защо да го питаме - тихо отговори девойката и по бузите й плъзна червенина. - Можем да се срещнем утре в града, все едно случайно. Тогава ще можем да поговорим.
- Чудесно - въодушевено се съгласи писарят - Ще ви чакам по пладне на Източната врата. Не е далеч оттук и има много хора, които да ни служат за прикритие.
- Ще бъда там! - обеща Ирина и затвори вратата зад гърбовете им.
- Този мръсник! - едва сега даде воля на яда си Климент. -Чудя се какво ли крие? Защо толкова упорито не иска да говори с нас?
- Може би наистина се е засегнал сутринта?
- Че от какво толкова има да се обижда? Ясно е, че ще задавам неудобни въпроси, след като разследваме убийство. Ако искаше наистина да се разкрие кой е виновен за смъртта на господаря му, трябваше да се държи по-сговорчиво.
Корсис кимна.
- И видя ли го как се е облякъл? Атанасий още не е изстинал, а Григорас бърза да заеме мястото му! Чудя се дали двамата не са били нещо повече от добри приятели, както каза дъщеря му.
- Любовници?
- А защо не?! Атанасий е харесвал мъже, а помощникът му е от дълги години с него. Едва ли би се задържал толкова дълго, ако не се харесваше на господаря си.
- Възможно ли е Григорас да е убил Атанасий, защото не е издържал на това, което го е карал да прави? Той има дъщеря. Значи е женен или е бил женен. Едва ли харесва жените.
Климент внезапно спря.
- Това е много умно заключение, Корсис! Много умно! -похвали помощника си той. - Ако Григорас е искал да отмъсти на Атанасий за това, че го е принуждавал да прави неща, които не му харесват, би имало логика да го убие точно във вертеп като „Златното руно“. И да остави партньора му жив. Може би бъркаме! Може би убийствата не са свързани помежду си. Или поне не всичките. - Климент ядно ритна един камък. - И все пак ми се ще да бяхме разпитали по-подробно византиеца! Има много въпроси, на които трябва да отговори!
- Е, не трябва да го виним прекалено строго - засмя се Корсис. - Благодарение на него си уредихме среща с дъщеря му!
- Така е! - Климент се усмихна. - Но наистина се чудя какво крие Григорас!
Двамата бавно вървяха между къщите. Крайно време бе да се приберат и да си починат. Цял ден не бяха подвивали крак.
В края на улицата неочаквано налетяха на стар, облечен в дрипи просяк.
- Ей! Внимавай къде вървиш - викна му Корсис и замахна с ръка.
Просякът залитна и сипейки купища ругатни, падна на земята.
- Не се дръж лошо с тези, които са по-слаби от теб! - укори помощника си писарят и се наведе да помогне на падналия. -Дай ръка да ти помогна, старче.
- Грубияни! Навсякъде е пълно само с грубияни! - развика се просякът, който се чувстваше съвсем уютно на земята.
Готови сте да затриете човек ей така, за едното нищо!
- Хайде, хайде, не се сърди - Климент му подаде няколко медни монети. - Не те видяхме в тъмното.
- Благодаря ви, много ви благодаря - просякът протегна ръка и светкавично прибра парите. - Дали младите господари не искат да си купят нещо? - лукаво каза той и развърза миризливата си торба. - Имам заешки крак за късмет, зъб от мечка за сила, конски косми за издръжливост...
- Не ни трябват боклуците ти! - сърдито го прекъсна Корсис. -Получи достатъчно! Сега се махай!
- Имам и християнски реликви не се предаваше старецът. -Парче от кръста, косъм от главата на Йоан Кръстител, парченце от плащаницата на Мария...
- Казах ти да се махаш, докато не си пострадал! - Корсис посегна към меча си.
Въпреки болнавия си вид просякът пъргаво скочи на крака и сипейки закани, изчезна в нощта.
- Да вървим, господарю! Този повече няма да ни досажда -прибра меча в ножницата си младежът.
- Чакай! Чакай! - писарят стоеше по средата на улицата, осенен от откровение. - Чу ли това?