- Това какво общо има с отрязаните глави и знака на Тангра? -попита писарят.
- Знакът! Надявам се знаете какво означава?
- Свещената седмица! Трите нива и четирите посоки - бързо обяви Корсис и гордо се огледа.
Колобарът се разсмя.
- Свещената седмица, трите нива и четирите посоки. Съвсем правилно. Както и планетите, разбира се!
Младежът бързо закима с глава.
- Но не е само това. Съвсем не е. Малко хора днес си спомнят старите предания. Кой е Тангра? Какво носи той? Откъде идва знакът му? - Баян замълча.
- Тангра е върховният, велик български Бог! Той властва над небесата и земята и направлява съдбите на хората - побърза да отговори Климент.
- Светкавицата е неговият символ, слънцето и небето - също побърза да добави Корсис.
Колобарът кимна.
- Така е. Или поне беше доскоро. Сега се е задало друго божество. Но не е само това. Мнозина мислят, че Тангра е Бог на небето. Че в гръмотевицата е неговата сила. Защо - и те самите не знаят - шаманът сведе очи. - Тангра може да се прочете като Танг Ра. Първото значи небе. Второто - слънце. Или Бог. Слънцето е един от най-старите богове. Толкова стар, че вече е забравен от мнозина. Но то е там, горе, и продължава да ни дава сила и живот. Единственият Бог, който наистина можем да видим и който наистина ни изпраща мощта си - Баян се засмя отново. - Някои казват, че Танг Ра означава сегашното проявление на Амон Ра. Сегашната милост на древното слънце. На египетския бог. Най-стария от всички!
- Египетски бог ли? - Климент преглътна. Не му харесваше как се развиват нещата.
- Точно така! Великият, древен Амон Ра. Богът на искрящото слънце - гласът на колобара бе все така тих и мелодичен, по внезапно се изпълни със сила, - скритият Бог. Този, който е сътворил всичко и откъдето тръгва всичко. Ра, който дава, но който и взема!
- Тангра всъщност е египетският бог Ра? - ахна Климент.
- Това са древни мистерии. Много древни. Дали е така? Дали не е? Не мога да кажа. Обясних ти вече. Някои казват, че Танг Ра означава сегашното, новото превращение на Ра. Други, че това е неговото слово. Което е същото.
- Така ли е?
Колобарът се усмихна.
- Всяко време има своя бог. Ра е забравен. За да се появи с ново име. Ще бъде забравен и Тангра. Идва времето на Христос. На Исус от Назарет.
- И все пак? - Климент не можеше да приеме просто така, че Тангра всъщност е египетски бог. Бе учил за Египет в Магнаурската школа. За великите му постижения и необяснимите му мистерии. Мистерии отпреди 20 века. Ако Тангра беше Ра и ако някой вярваше в това...
Египтяните са имали много ритуали. Страшни ритуали. Ужасни ритуали. В които една отрязана глава си идваше съвсем на мястото. Климент преглътна отново.
- И все пак - повтори въпроса си той. - Тангра Ра ли е?
- Виждал ли си конника на скалите на Мадара? - вместо отговор попита шаманът.
Климент кимна.
- Кой е той?
- Мислех, че е Тервел - отговори писарят. - Поне така пише на надписа до него.
Баян прикри усмивката си с ръка.
- Този конник, казват, е бил там много преди да се появим по тези земи. Някои твърдят, че е Аспарух. Доказват го със сокола до ездача. Други, че е Тангра, затова има плитка и композицията прилича на знака IYI. Трети, че е великата Богиня майка, почитана по тези места от прастари времена. Че конникът всъщност е жена и затова косата му е толкова дълга - колобарът замълча. - Навремето на хълма е имало древно тракийско светилище. А отдолу е пълно с проходи и тунели и каменни олтари. На кого са принасяли жертви там? Но не е само това. Твърди се, че конникът всъщност е хороскоп, показващ движението на планетите, и то наистина може да бъде открито по него. И дори часовник. Часовник, точно сверен по планетите.
- Не знаех това - Климент бе занемял.
- Има и още! Според преданията в Индия има планина Мадар, на която е издялана същата фигура. Но има и такива, които казват, че конникът гледа към Сфинкса в Египет и черпи от неговата сила.
- Това не може да бъде! - писарят се изправи на крака. -Това са измислици и глупости!
- Дали? - Баян си взе от плодовете в чинията. Мнозина минават всеки ден покрай него, всички го знаят, но никой не се е запитвал защо е там и кой го е направил.
- Това какво общо има с Тангра. И с Ра? - Климент почваше да губи търпение.
- Има! Точно това се опитвам да ви обясня. Дали е Тангра, Великата Богиня майка, Ра или някой друг, конникът е там и всеки може да го възприема така, както реши. Същото е и с останалите богове. Всички те всъщност са различни имена на едно и също нещо. Един и същ Бог, когото различните хора и народи виждат и тачат по различен начин. Затова няма значение дали някой смята, че Тангра е Ра, а Христос е Тангра. Затова няма да се противопоставя на Борис и покръстването. Щом Богът е решил да покаже новото си лице, кой съм аз, че да му преча?