- Какво е станало ли? - очите на Дукум още бяха налети с кръв. - Ще ти кажа аз какво е станало! Тази нощ някой е проникнал в покоите на хана! Искал е да убие Борис! И след като не го е намерил, защото той нощува другаде, виждаш какво е направил! И за това си виновен ти! Ти, писарю, и никой друг!
- Аз ли? Но защо? - объркано попита Климент.
- Нали ти си този, който разгадава мистериите?! Нали ти разкриваш заговорите? Ти си багаин и храненик на хана! Трябва да го защитаваш. По всякакъв начин! Какво направи досега? Нищо! Заради теб щяха да убият Борис! Разбираш ли това?! -боилът сграбчи Климент за дрехите и силно го разтърси. - заради теб можеха да го убият! - Дукум седна на разхвърляното легло и скри лицето си в шепи.
Писарят отстъпи потресен. Това, че някой бе нападнал хана, това, че го обвиняваха, че не е разкрил заговора навреме, това, че в столицата действаше убиец демон, всичко това той някак си можеше да приеме. Но да види Дукум да плаче като малко дете това не!
Кавханът явно бе стигнал предела на възможностите си и не знаеше какво да прави. Събитията се изплъзваха от контрола му и той, колкото и да се стараеше да ги овладее, не постигаше нищо. А писарят трябваше да му разкрие подозренията си, които да объркат още повече и без това заплетената ситуация.
Климент се приближи, седна на леглото до Дукум и внимателно постави ръка на рамото му.
- Радвам се, че князът е невредим. Заедно можем да се справим с положението. Дори имам идея как да заловим убиеца.
- Иратаис е, нали? - все така, без да вдига глава от ръцете си, попита приглушено боилът. - Ще го хвърля в подземията това куче и ще го измъчвам, докато не си признае!
- Не знам кой е. Но знам защо убива и защо е нападнал Борис - отговори писарят и бавно разказа на Дукум това, което бе научил от Баян за оренда, отрязаните глави, силата на черепите чаши и собствените си подозрения.
- И си сигурен, че не става дума за заговор? - Дукум се изправи, изтри очите си с юмруци и се заразхожда бавно из стаята. - Че няма нищо общо с покръстването на Борис?
- Не знам! Казвам само това, което ми е известно. Ако има заговор, може убиецът да е част от него. Или да го ползва за собствените си цели. Нямам представа - вдигна рамене писарят.
- Добре, добре. Добра работа си свършил, Клименте! Не трябваше да те обвинявам! - Дукум бе възвърнал обичайното си самообладание. - Но заговор със сигурност има. Шпионите ни докладват, че Иратаис и останалите са започнали да мобилизират войските си в провинцията и тайно ги придвижват към Плиска. Очакваме нападение след около седмица, но лесно ще ги отблъснем. Дотогава трябва да са дошли нашите сили от северната ни граница, както и още седем аварски отряда. Иратаис няма шанс! Ще бъдат разбити, а страната ще се покръсти! Борис ще построи базиликата си и ще бъде миропомазан в нея за български княз. А ти, ти ще хванеш убиеца!
Климент кимна с глава.
- Черепи от чаши, а? - попита кавханът. - Само това ни липсваше! Чувал съм подобни легенди. Някои войници и досега изпълняват упражнения, за да се заредят със сила преди боя. Но чак пет убийства... Никога не съм се замислял за тези неща.
- Аз също! - призна писарят.
- Ела! - повика го Дукум. - Ще отидем в кабинета ми да обсъдим всичко на спокойствие.
- По-добре по-късно. Искам да проверя някои неща. Когато съм готов, ще ти докладвам веднага.
Дукум въздъхна.
- Има и друго - каза той. - Вече ти казах, че преди няколко дни в Плиска тайно са пристигнали „Архангелите“ на Фотий. Най-после разбрахме каква е основната задача на тези фанатици и убийци! Дошли са да премахнат някого тук. Някой, който не се харесва на новия патриарх!
- Но нали той лично е покръстил Борис?! Защо ще праща някой да го убива? - неразбиращо попита Климент.
- Не смятам, че са дошли да убиват хана - бързо отговори Дукум и извъртя очи към тавана. - Мисля, че са дошли да убият друг. Дошли са да убият теб!
- Мен?! - писарят неволно отстъпи назад. - Но защо мен?
- Това е въпросът! - кахванът тръгна по коридора към покоите си. - С какво толкова си ядосал Фотий, че те е взел на мушка?
Климент не успя да отговори. Внезапно в коридора се разнесоха викове, чу се дрънчене на оръжие. Някой започна да крещи команди, чу се шум от бягащи крака, звън на оръжия и нечий, изпълнен с болка, стон.
- Какво става? - ужасен се облегна на стената зад себе си писарят. - Нима „Архангелите“ ни нападат в двореца?
Без да отговори, Дукум се затича по коридора обратно към покоите на хана. Климент и Корсис го последваха от разстояние.
Пред вратата, водеща към спалните на Борис, едър чигат и няколко войници здраво стискаха добре облечен багаин, с разкъсани дрехи и разкървавено лице.