- Опитваше се да проникне в покоите на хана - задъхано обяви чигатът. - Под дрехите му открихме това - той протегна ръката си, в която държеше дълга, смъртоносна кама. Опита се да избяга, но го заловихме! Какво да правим с него, господарю?
Дукум приближи и сграбчи задържания за ризата. Лицето му бе на сантиметър от това на багаина.
- Кой си ти? Защо искаш да влезеш въоръжен при княза? Отговаряй! - боилът разтърси пленника си.
- И ти си същият като него, нали? - ехидно му отговори той. -Страхливец и предател, който се отрича от боговете си! Но не се притеснявай! Аз съм първият, но няма и да съм последният.
- Дръж се почтително, куче! - кресна чигатът и удари багаина през устата.
Пленникът се залюля, от устата му потече кръв, в очите му проблесна дива злоба.
- Кой си ти, нещастнико, че си позволяваш да ме удряш! Аз съм Идик от рода Угаин и няма да търпя някакъв слуга да ме командва и унижава. Единственото, за което ви бива, е да въртите опашки пред онзи предател Борис! - багаинът се извърна и заплю чигата в лицето.
- Чакай! - извика Дукум и хвана ръката на побеснелия военен, преди да се стовари отново върху лицето на пленника. -Чакай! - повтори кавханът. - Няма нужда да го удряш. Бе достатъчно глупав да ни каже кой е и кой го изпраща. Смърт очаква целия ти род до девето коляно, Идик от рода Угаин. Съмнявам се, че скоро ще има някой, който да си спомня за теб или близките ти - лицето на багаина пребледня. - Имуществото ви ще бъде конфискувано в полза на хана и той ще реши как да се разпорежда с него. Дори тези, които не са ти кръвни роднини, ще бъдат измъчвани и след това пратени в изгнание. Доволен ли си, Идик от рода Угаин? Струваше ли си това, което направи, за това, което ще последва?!
Пленникът падна на колене:
- Моля ви! Моля ви! Семейството и рода ми нямат нищо общо! Убийте мен, мъчете ме, колкото искате, но тях не ги закачайте. Те не знаеха какво планирам.
- Говори, ако искаш да ги спасиш! - нареди Дукум. - Защо си тук?! Защо носиш нож в дрехите си?
Главата на Идик клюмна.
- Обещавате ли, че няма да преследвате семейството ми, ако ви кажа всичко?
- Зависи от това доколко си честен пред мен!
- Добре! - очите на багаина проблеснаха. Добре! Ще ви кажа! Преди два дни имаше среща при великия боил Иратаис. Обсъждахме дали да не вдигнем бунт заради измяната на хана. Те... - Идик се задави и изплю кръвта от устата си, те се отказаха. Решиха да изчакаме по-добри времена. Но аз не можех да чакам... Дал съм клетва да защитавам Тангра. Дори от хана...
- Затова дойде тук днес да го убиеш? - строго понита Дукум.
Багаинът само кимна с глава.
- Ти ли си влизал в ханските покои през нощта? Ти ли си виновен за бъркотията там?
Идик отрицателно поклати глава.
Колкото и Дукум да го разпитваше, похитителят не каза нищо повече. Накрая великият боил вдигна ръце:
- Затворете го и го пазете добре. Ще получите по кесия със злато, че заловихте атентатора!
Доволни от наградата, чигатът и подчинените му повлякоха Идик към затвора.
- Е - усмихна се доволно Дукум, - извадихме неочакван късмет!
- Късмет ли? - не разбра за какво говори кавханът на писаря.
- Точно така, късмет - подразни го Дукум. - Сега вече знаем, че е бил планиран бунт, но се е отложил. Това е чудесна новина.
- Отложен, но за кога? - попита Климент, докато следваше кавхана по коридора.
- Откъде мога да знам! - доброто настроение на кавхана се бе изпарило. - По-добре мисли за убиеца и „Архангелите“. Бунтът е моя работа!
- Може да не става дума за мен? - с плаха надежда попита Климент. Целият ужас от това, което му бе съобщил по-рано Дукум, изведнъж се завърна с удвоена сила. - Може да е станала някаква грешка.
- Едва ли - кавханът отвори вратата на затрупаната с пергаменти и свитъци стая и с широк жест им посочи да се настанят около масата. - Сведенията са точни. Фотий дискретно е разпитвал за теб, изготвили са му доклад за случаите, които си разрешил, включително този от зимата в Сърбия. Бил е много впечатлен от способностите ти. След което е пратил убийците си в Плиска.
- Но защо? - почти проплака Климент. - Какво съм му направил? Та аз дори не го познавам!
- Няма нужда да познаваш Фотий, за да ти види сметката! Сега бе ред на Дукум да сложи успокоително ръка на рамото на писаря. - Достатъчно е да си объркал по някакъв начин плановете му. А ти обърка доста чужди планове напоследък, Клименте -засмя се кавханът и се облегна на стола си.
Главата на писаря се завъртя, стаята се люшна пред очите му. Не стига че бе потенциална мишена на ловеца на черепи, който иска главата му, за да си направи от нея чаша, ами сега и Фотий, човекът, с когото най-малко искаше да се сблъсква, бе пратил наемници да го убият. И всичко това, без да е ясно защо.