- И какво е това нещо? - попита Дукум.
- Нямам представа - Климент стисна главата си с длани. - Ако Атанасий е близък с императора, защо Фотий ще има нещо против да разследвам смъртта му? Невъзможно е! - категорично отсече писарят. Византиецът бе убит едва тази нощ, а „Архангелите“ са получили инструкциите си поне преди месец!
- Нещо изпускаме - плахо се намеси Корсис.
- Какво?
Младежът сви рамене.
- Не знам какво е, но съм сигурен, че...
- Храмът и библиотеката - неочаквано се сети писарят. -Били са претърсвани! А сега и покоите на хана!
- Това какво общо има? - попита Дукум. - Беше опит за убийство.
Но Климент не го слушаше. Внезапно всичко, което се бе случило, изплува съвсем ясно пред очите му.
Внимателно, за да не наруши крехкия поток на мислите си, писарят седна обратно до масата. Знаеше коя ще е следващата жертва! Знаеше защо са били претърсвани библиотеката и храмът. Знаеше какво търси убиецът. Знаеше и защо Фотий е пратил „Архангелите“ по петите му.
- Ханът наистина е в опасност! - каза бавно той. - Убиецът не иска нито моята глава, нито вашата.
- А на кого тогава? - не се стърпя Корсис. - Коя ще е седмата жертва?
- Няма да има седма жертва! Той иска седем чаши! И ще ги получи. - Климент замълча. - Бях прав от самото начало! Убийствата и претърсването на храма и библиотеката са свързани. Дело са на един и същи човек. Както и претърсените тази нощ покои на хана!
- Как така? - Дукум се приведе напред. - Нали убиецът...
Климент кимна.
- Ако е бил там, ханът е щял да бъде убит. Но освен главата му престъпникът е искал още нещо. Търсил е нещо, което не е намерил преди това в библиотеката и в храма на Тангра. И го е потърсил в покоите на Борис.
- Какво? Какво търси той? - нетърпеливо извика Дукум.
Климент се облегна на стената и бавно огледа стаята, преди да отговори:
- Той търси чашата от черепа на Никифор!
16
Климент се прибра вкъщи и смени потните си дрехи с красива ленена риза. Лъсна ботушите си, извади от дъното на раклата, където го криеше, дебел кожен колан със златен обков, запаса го и намаза косата си с ароматна вода. Искаше му се да направи добро впечатление на Ирина.
На излизане погледна образа си в купата до масата. От мътната повърхност в него се взираше напрегнато, тясно лице със зелени очи и преждевременни бръчки около очите.
„Дали съм красив? Никога не съм се замислял за това“ -каза си писарят, учуден от собствените си мисли.
Корсис не спря да го подкача по целия път. Младежът искрено се забавляваше с новата премяна на писаря, който намусено трябваше да слуша подмятанията на помощника си.
- Нова риза, златен колан! Това не ми прилича на облекло за разпит - смееше се младежът, докато подръпваше надолу собствения си мазен кожен елек. - Трябваше да ми кажете и аз да се пременя! Обикновено си караме със старите дрехи, като говорим с хората. Дори за хана не се издокарвате така!
Климент го изгледа строго.
- Момичето реши да ни се довери! Трябва да сме й благодарни! Можем да проявим малко уважение, нали? - обяви Климент, който сам не знаеше защо се приготвя толкова старателно за срещата.
Корсис избухна в смях.
- Вие я харесвате! В това няма нищо лошо, господарю!
Писарят не отговори.
Наложи се да чакат Ирина. Климент нервно пристъпяше от крак на крак, ръцете му се изпотиха и час по час поглеждаше към посоката, откъдето трябваше да дойде византийката.
Натоварени с кошове мулета, дърводелци, понесли инструментите си, странстващи проповедници и връщащи се от полето работници минаваха през вратата в двете посоки. Войниците от караула, повече отколкото обикновено, внимателно претърсваха всеки един от идващите отвън. Пред вратата се бе събрала малка тълпа от желаещи да влязат в града, които недоволно подвикваха на стражите да си вършат по-бързо работата. Намръщен чигат, със знак, че е храненик на хана, закачен високо на гърдите, обикаляше между войниците и гледаше да не претупват работата си. Борис нямаше никакво намерение да рискува.
Вместо Ирина най-накрая се появи възрастната й прислужница.
- Господарката ви чака в странноприемницата нагоре по улицата - без много предисловия обяви тя. - Не иска да я виждат тук с вас. Което съвсем не ме учудва!
Без да чака повече разяснения, писарят забърза по улицата.
- Хей, младежо! - хвана го за ризата жената. - Няма ли да дадеш нещо на старица като мен? И без друго не ми харесва това, което правя зад гърба на господаря.
Климент смутено хвърли няколко монети в ръцете на жената и махна с ръка на Корсис да го последва.