- Напълно! Пък и кой освен вас би могъл да разреши подобна загадка, господарю? - обяви Корсис, облегна се на задните крака на стола си и се разсмя с цяло гърло.
Писарят се усмихна щастливо, внимателно придърпа тънкия пергамент и се зачете. Библиотеката в Плиска бе нова и много от документите бяха зле съхранявани, преди да дойдат в нея. Някои се бяха изгубили, други изгнили, трети се разпадаха при разтварянето им. Трябваше му доста време, докато намери това, което търсеше, но мисълта за Ирина го караше да не обръща внимание на прахоляка и бъркотията
„Тя ме харесва! Те също ме харесва!“ - повтаряше си писарят, докато ровеше в кутиите с документи.
За щастие Крум бе извършил много дела по време на царуването си. Нови закони, договори, предложения, хроники и планове бяха старателно подредени в кожени кутии, очаквайки реда си да бъдат прочетени.
Климент знаеше точно какво да търси в тях. Същото, което бе искал да намери и убиецът - сведения за чашата от черепа на Никифор.
- Това е седмата чаша, главната цел на престъпника! - бе обявил писарят пред смаяните погледи на Дукум и Корсис по-рано сутринта. - Затова е претърсил библиотеката и храма. Надявал се е там да намери сведения или самата нея. Явно не е успял. След което е решил, че важна информация като тази, а защо не и самата чаша, може да се пазят в покоите на хана. Съвсем просто е! - Климент щракна с пръсти. - Ако Борис е бил там, е щял да го убие и да се сдобие с най-важния череп в колекцията си! Ако не, да вземе чашата или поне да разбере къде да я търси. Представям си какво е било разочарованието му, след като не е постигнал нито една от целите си. В яда си е обърнал стаята нагоре с краката. Вероятно се е надявал миналата нощ да приключи с мисията си и да събере пълния комплект.
- Какво значи това? - попита Дукум.
- Това значи, че убиецът иска главата на Борис. И търси чашата на Крум. Трябва да помисля къде е следващото място, където може да удари. Ако го изпреварим, може да му устроим засада.
- Това е добре! Но къде ще търси още той?
Писарят трябваше да признае, че не може да предположи, къде убиецът би търсил информация за изчезналата чаша.
- А изчезнала ли е тя въобще? - въпросът му бе отправен директно към кавхана.
- Нямам представа - отговори Дукум. - Никога не съм виждал някой да говори или да пие от нея. Имай предвид, имайте предвид - отбеляза той, като изгледа седналите пред себе си Климент и Корсис, - че аз познавам и предишните ханове. Нито Пресиян, нито Омуртаг са говорили нещо за чашата от главата на Никифор.
- Дали не се пази в съкровищницата? Може би там ще е следващият удар на убиеца - предположи Климент.
- Със сигурност не е там! Много пъти съм слизал да взема злато, но чаша череп? Със сигурност няма такова нещо!
- Тогава къде може да е? - попита Корсис.
Климент сви рамене.
- Където и да е, трябва да я намерим бързо! Преди убиецът и преди византийците!
Дукум и Корсис го изгледаха изненадано.
- Това е голямата задача, която е щяла да прослави Атанасий и да му даде постове и пари. Това е, заради което Фотий е пратил убийците си фанатици! Той знае за чашата и не иска да я намеря!
- Но защо? Едва ли патриархът на Византия ще иска чаша от череп, за да я използва за чуждоезични ритуали. Все пак Фотий е християнин.
Климент поклати глава.
- Помниш ли какво ни каза Баян за чашата? - попита той Корсис. - Че докато тя е в България, че докато притежаваме свещения череп на един от императорите им, Византия няма да може да ни победи. Затова Фотий иска чашата! За да няма пречка пред армиите им! Разбрал е, че се занимавам с убийствата!
Решил е, че ще стигна до изводите, до които стигнах, и ще тръгна да търся чашата. Затова е пратил да ме убият. За да не остане черепът на Никифор в наши ръце.
- Боже! Който и да си ти! - вдигна очи към небето Дукум. -Толкова ли е могъща тази чаша! Не мога да повярвам, че съдбата на две държави може да зависи от нечий стар череп. Независимо дали от него се пие вино или не!
- Могъща е! Според Баян няма по-могъщ източник на оренда от главата на един владетел. Колкото по-велик е той, толкова мощта, която може да се извлече, е по-голяма. А Никифор е стоял начело на най-голямата империя в света. За търсача на оренда чашата от черепа му трябва да е като да общуваш със самия Бог! Затова я търси толкова усилено. Затова не се спира пред нищо. Затова, ако намерим нея, ще намерим и него!
Дукум не изглеждаше убеден.
- Може и така да е, може и да не е така - обяви кавханът. -Ти ще разследваш цялата тази лудост и ще се опиташ да откриеш кой е убиецът, преди да е стигнал до хана. А аз, аз ще трябва да се справя със заговора на боилите.