Така срещата бе приключила. Климент обяви, че ще отиде в библиотеката, за да изучи подробно всичко от времето на Крум. Може би убиецът все пак бе пропуснал нещо, което писарят щеше да открие.
Докато вървяха към библиотеката, Корсис си спомни, че един от старите приятели на баща му, Исбул, разказвал, че е потомък на личния секретар на Крум - Теофан.
- Може би той ще може да ни каже нещо повече. Да ида ли да го намеря? - бе попитал младежът и Климент отнесено махна с ръка. В библиотеката, където трябваше търпение и спокойствие, Корсис щеше само да му пречи.
„Колко малко познавам историята ни“ - мислеше си Климент, докато четеше документите отпреди петдесет години. В стаята бе приятно прохладно. Наум, който най-после се бе върнал, бе донесъл кана превъзходно вино, преди да го остави да работи.
Макар да минаваше за учен човек, да бе посещавал Магнаурската школа и да бе прочел много книги и свитъци, Климент неочаквано проумя, че няма понятие за нещата, за които четеше.
„Всички знаят, че Крум е бил велик. Но защо? Какво толкова е направил, освен че е победил Никифор? Щеше ми се да бях прочел тези неща по-рано“ - мислеше си писарят, докато развиваше поредния документ.
Пергаментите бяха изписани на гръцки, имаше и няколко на латински, идващи чак от свещената Римска империя. Климент бе впечатлен. Крум си бе кореспондирал дори с Карл Велики.
Някои от документите бяха нечетливи, други - пълни с грешки, тук-там се срещаха надписи, които Климент не разчиташе добре, макар да знаеше, че са български руни. Въпреки пречките, без да бърза, той се потопи в това, което се бе случило в началото на века.
Крум наистина беше Велик.
И Страшен.
Историята беше дълга.
И объркана.
Климент с учудване установи, че произходът на великия хан не е много ясен. В документите от началото на неговото царуване никъде не се споменаваше ясно от кой род е, какво е правил, преди да се възкачи на престола, и дали има нещо общо с предишния хан Телериг.
Появата на Крум съвпадаше с възхода на Карл, краля на франките, и края на аварската империя. От това, което прочете, писарят остана с впечатлението, че Крум няма нищо общо с рода Дуло или поне с българската му част. Страшният хан изглеждаше повече като владетел на панонските българи в границите на аварския хаганат, отколкото като израснал в Плиска наследник на властта. След като Карл Велики бе разгромил аварите, обединил всички франкски племена и бе коронясан от папата в Рим на Коледа 800 година за новия владетел на възродената Римска империя, Крум бе довършил начинанието му, завземайки остатъците от всяващата някога страх номадска държава в центъра на Европа. Три години след Карл, през 803-та, Крум бе присъединил към България огромни площи от останките на аварския хаганат. Мирният договор, сключен между двамата владетели - Карл Велики и Крум Страшни, потвърждаваше териториалните придобивки, а за обща граница посочваше река Тимок.
Откъде точно бе дошъл Крум, писарят така и не можа да разбере със сигурност. В някой от най-старите документи го представяха като наследник на Кубер, един от Аспаруховите братя, заселил се в Панония и живял при аварите. В други, по-късни свитъци страшният хан бе обявен за наследник на Телериг от рода Дуло.
„Всъщност произходът му едва ли е толкова важен! - каза си писарят, докато си наливаше нова чаша. Виното наистина бе превъзходно. По-важно е какво е свършил, а не кой е бил баща му. И какво е направил с черепа на Никифор!“
Преди да стигне до прочутата битка, писарят набързо прегледа подвизите на Страшния. Крум като на шега на няколко пъти бе разбивал византийците, все едно не ставаше дума за най-великата империя в света, а за досадно племе варвари по границите.
Прочете за прочутото превземане на Сердика, заради което византийците толкова мразеха българина. Крум бе нападнал крепостта през Страстната седмица, на самия Великден. Никой нормален християнин не можеше да си представи, че на този свещен празник е възможно да се воюва.
Крум обаче можеше. Ханът бе превзел града почти без бой. След което бе пуснал по живо, по здраво войниците и стратезите да се върнат при Никифор в Константинопол.
Климент, поразен, отпи от чашата си. Крум не беше нито кървав, нито зловещ. Винаги бе предлагал преговори и мир, дори когато бе излизал победител. Същото не можеше да се каже за Никифор. Той бе наказал жестоко за загубите Сердика. За негова беда повечето от хората му, включително и инженерът на обсадни машини - арабинът Евматий, бяха отишли при врага му Крум. За да му помагат в битките и строежите. Нещо, което византийският император скоро щеше да изпита на собствената си глава.