Минаха през последния караул и пуснаха конете в галоп. Пътят се разшири, полята покрай тях също. Изкачиха няколко малки хълма и накрая навлязоха в рядка букова гора.
Климент спря коня си до един поток и слезе. Наплиска лицето си със студена вода и приседна на обрасъл с мъх камък. Мислите му се избистриха, дърдоренето на Корсис придоби някакъв смисъл и писарят изведнъж се почувства готов да тръгне по новата следа. Бе научил толкова много нови неща! Трябваше да се възползва от тях.
- И тогава той решил повече да не живее в Плиска, продал всичко, което било останало от баща му, и се преместил...
- Чакай, чакай - вдигна ръка Климент. - За кого говориш?
Корсис го погледна неразбиращо.
- За Исбул. Мислех, че преди да пристигнем, искате да знаете колкото се може повече за него.
- Разбира се, че искам! Но ще се наложи да ми повториш всичко отначало, за да съм сигурен, че не съм изпуснал нещо.
Корсис скръсти ръце и го изгледа подозрително.
- Не чухте нищо от това, което казах досега, нали?
Климент примирително вдигна рамене.
- Чух някои неща. Но това вино... Извинявай, главата ми започва да се прояснява едва сега.
- Е, няма значение. И без това имам опит с пияниците - младежът изгледа отчаяния писар и се разсмя. - И на мен ми се е случвало да имам тежки сутрини.
Климент въздъхна и с мъка се качи на коня.
- Ако ми повториш всичко отначало, този път ще те слушам внимателно - обеща той. - Даже ще направим нещо друго. Първо ще ти кажа аз какво открих. Теофан май ще се окаже много по-важен, отколкото предполагах.
Очите на младежа блеснаха.
- Наистина ли?
Писарят кимна и докато излизаха от гората, набързо разказа на Корсис за клането на византийците и смъртта на Никифор, за златното копие на хана, предателството пред вратите на Константинопол, задигнатите статуи от императорската резиденция и внезапната смърт на Крум, брат му, племенника му и последвалите гонения на християните.
- Византийците са го убили, нали? - не се стърпя Корсис. - След което Омуртаг е решил, че всички християни са византийски шпиони.
Климент кимна.
- Вероятно са го отровили. Не виждам друг начин. Това обяснява защо Дукум и Дицевк са избили всички византийци, минали на наша страна. Знаели са, че някой от тях е предател! Затова и двамата са били убити толкова бързо. Явно шпионите на Константинопол са се оказали по-добри от очакваното. Обяснява и договора на Омуртаг с империята и поголовната сеч на християните. Те са убили баща му и той си е отмъстил. Безмилостно!
- Ще ми се да мога и аз да направя същото! - войнствено каза Корсис и здраво стисна дръжката на меча си.
- Сега имаме по-важна работа! Трябва да открием какво се е случило с копието на хана и статуите на мечката, лъва и дракона. Теофан няколко пъти пише за тях, явно са били важни. Може би те ще ни заведат до чашата.
- Сещам се за една статуя на мечка. Бронзова, точно като тази, за която казвате, че са я взели от резиденцията на императора. Стои в ниша над един фонтан близо до западните стени на Вътрешния град.
- Ще я проверим, като се върнем - кимна Климент. - Кажи ми сега какво разбра за наследниците на Теофан.
Корсис бе свършил добра работа. След като не бе намерил приятеля на баща си, бе обиколил кръчмите, където двамата бяха пили, и най-накрая бе разбрал, че Исбул се е изселил от Плиска. Наследникът на Теофан решил да се занимава със земеделие и купил една от малките ферми близо до града. Заради сприхавия си характер и нежеланието да се среща често с хора, Исбул избрал по-далечно и забутано място, където никой да не го притеснява.
- Той и родът му минават за предатели. Никой не знае какво точно са направили, но над името му тежи стара ненавист.
- Теофан е бил преследван, заловен и осъден на смърт - спомни си какво бе намерил в пергаментите Климент. - Вероятно са го обвинили за смъртта на Крум.
- Ами ако е бил виновен наистина?
Писарят се сепна. Не бе мислил за тази възможност. Но Теофан бе грък, избягал византиец, християнин и колкото и верен и близък да е бил на хана, кой знае какво всъщност се бе случило. Ако Крум наистина бе отровен от византийски шпионин, както подозираше писарят, най-логично бе първият заподозрян да бъде търсен в най-близкото обкръжение на хана.
Като личен секретар на Страшния, Теофан бе имал отлична възможност да му даде отрова.
- Исбул срещнал няколко души, които още не били забравили от какъв род произлиза. Подхвърляли му обиди и го заплашвали -каза Корсис. - Явно затова е предпочел да напусне Плиска и да се скрие в равнината.
- Така е. Но скоро ще можем и сами да го попитаме.