- Вие какъв му се падате? - попита Корсис.
- Внук - кисело отговори домакинът. - Внук, който през годините е трябвало да се бори с несправедливите обвинения срещу дядо му.
- Разбирам... - започна Климент.
- Разбирате?! Само така си мислите! - Исбул стана и развълнувано започна да се разхожда около масата. - Как може да разберете човешката злоба? И че трябва да се оправдаваш винаги когато разберат от кой род си. Да усещаш омразата в погледите и шушукането зад гърба ти. Да трябва непрекъснато да се пазиш, да внимаваш с кого говориш, къде ходиш и да очакваш от всяка сянка да изскочи някой, който е готов да ти пререже гърлото. Наистина ли можете да разберете всичко това?
- Но защо? Какво всъщност е станало?
- Това, че най-верният, най-любимият човек на хана, този, който го е спасил пред стените на Константинопол, е обявен за негов убиец. - Исбул седна на масата и нервно започна да върти пръстена си. - Не знам какво ви е известно от историята. Теофан е бил наполовина византиец, наполовина българин. След свалянето на императрица Ирина, в чиято свита бил, избягал в България, за да не бъде убит като другите й близки. Бил е млад, но това нямало значение. Дошъл в България да търси семейството на майка си, но не го намерил. Щял да умре от глад, когато внезапно получил покана да стане писар. Бил един от малкото грамотни, а и знаел доста от тайните на Константинопол. Бил стриктен, честен и открит, точно изпълнявал поставените му задачи и бързо станал личен секретар на великия хан. Съпровождал го във всичките му походи. Двамата били заедно във Върбишкия проход, където бил посечен Никифор. Двамата били заедно и пред стените на Константинопол по време на предателската засада и си помогнали един на друг да избягат. Теофан е този, който е описал походите на хана. - Климент кимна. - Теофан е този, който е надзиравал работата на инженерите и е следял за въоръжението на войската. Заедно с Крум и брат му са планирали последното нападение над Византия. Той не е предател и убиец, а верен приятел и другар! - разпалено обяви Исбул.
- Преди Крум да бъде убит!
- Да, преди Крум да бъде убит! Отровен е, за това няма спор - домакинът им се бе втренчил в ръцете си. - Но преди това е направил дядо ми багаин, боил и свой храненик. Издигнал го е във Великия съвет.
- Предал ли го е Теофан? - направо попита Климент.
Исбул се облегна назад и само поклати глава. В очите му проблеснаха сълзи.
- Не! Не го е предал. До последния момент се е опитвал да разбере има ли заговор и да го осуети. След което се е уплашил, че ще убият и него. „Вярното куче на Крум“, така са го наричали.
- След като се е разбрало, че в дъното на заговора стоят византийците, преминали на наша страна, е било логично той да бъде първият заподозрян - каза Климент. - Още повече че е изчезнал. Не е трябвало да се крие. Какво е станало след това?
- Не е трябвало да се крие, да - съгласи се меланхолично Исбул. - Често съм си мислил какво ли би станало, ако не беше избягал... Ако беше останал... Все едно. Дядо ми бил обявен за предател заедно с другите византийци в Плиска. Всички, без значение дали били стратези, инженери или заемали други важни длъжности, били избити. Един от тях, виждайки, че не може да избяга, убил брата на Крум - Дукум, в собствената му спалня. След това отровили и Дицевк.
- Не съм чел за това - каза Климент.
- Няма и да прочетеш. Такива неща не се записват. Но всичко е истина. Разказва се в семейството ми от 50 години насам - отговори Исбул. - Теофан избягал, скрил се в катакомбите под Плиска, които познавал добре, но накрая бил заловен. Малко след това бил убит Дицевк и в създалата се суматоха той успял да избяга. Стигнал до Константинопол, където живял под чуждо име. Имал двама синове - Умор и Савин. Умор бил по-големият. Скарал се с баща си, защото приел служба в двореца на императора. Останал да живее във Византия. Нямам представа какво е станало с него. Савин, баща ми, се върнал и се опитал да започне всичко отначало. Успял, докато не се разбрало чий син е...
- Съжалявам - Климент сложи ръка на рамото на домакина си. - Но ние търсим нещо останало от Теофан. Свитък, карта, каквото и да е?
- Защо? За да го изкарате отново предател ли? - тръсна глава Исбул.
- Не. В Плиска стават убийства. Странни убийства. Някой убива все по-високопоставени мъже и им реже главите. Предполагаме, че убиецът търси чашата от главата на Никифор. И искам да я намеря преди него. Сам казахте, че Теофан е бил там, когато са посекли византийския император. Сигурно е пил от черепа му. Съгласен съм с вас, че дядо ви е бил най-близкият човек на хана. Какво е станало след това с чашата? Имате ли представа?