Исбул дълго мълча.
- Никой не знае какво е станало с чашата! - отговори накрая той. - Тя е била свещена и свързана с пророчество, че докато е в България, ще останем непобедими. - Климент кимна. - Питал съм баща ми за нея. Той твърдеше, че е прокълната и всички, които са се докосвали до нея, са умирали от насилствена смърт. Мислил съм дали е така. Дядо ми със сигурност е останал жив. Сигурно е имало и други. Така че чашата едва ли е опасна.
- Нищо повече ли не е казвал баща ви за нея? Нищо ли не е останало от дядо ви, което да ни бъде от полза? Той е бил учен човек, може би е записал някъде нещо - настоя Климент.
Домакинът поклати глава.
- Не. Баща ми никога не е говорил за чашата. От дядо ми не е останало нищо. Единственото му наследство е този пръстен. -Исбул свали сребърното бижу от пръста си и го постави на масата. - Преди да умре, го дал на баща ми и му казал да го пази. Той пък го предаде на мен.
- Какво му е специалното? - попита Корсис и вдигна пръстена срещу слънцето. Вместо камък или друго украшение отгоре бяха нарисувани четири, свързани на кръст, символа.
- Нямам представа. Едва ли е нещо важно.
- Да не е личният печат на Теофан? - попита писарят, докато прерисуваше знаците.
- Не. Знакът на дядо ми е бил глава на сова. Символите на пръстена не са значели никога нищо за мен.
Всички замълчаха отново.
- В полето се чувствам по-защитен, отколкото в града - внезапно каза Исбул. - Тук поне можеш да видиш отдалеч нападателите си и ти е ясно защо идват: да те убият и окрадат. Лесно е да различиш враговете от приятелите. В Плиска трябва да внимавам на всяка крачка. Не зная какво ще има зад следващия завой на улицата. Трябва да съм постоянно нащрек, да се преструвам и да внимавам какво говоря. В столицата и зад най-широката усмивка може да се крие злодей.
Климент кимна в знак на съгласие.
- Освен това тук мога спокойно да се занимавам с някои странични неща, които ме интересуват. Пчелите са част от тях. Изучавам и камъните девташлари - войнствено обяви домакинът.
- Камъните на ханските гробници ли? - възбудено попита Корсис. - Видяхме ги на идване!
- Точно така, камъните около ханските гробници - потвърди Исбул. Знаете ли, че някои от тях са високи над два метра?
- Нямах представа. Никога не съм ги разглеждал отблизо -каза Климент. - Но ми се видяха внушителни.
- Такива са! Тайната им се пази от векове. Никой не знае откъде са се появили първите. Едно от поверията гласи, че с тях са били положени основите на Плиска. Донесли са ги на гръб джидове.
- Джидове? - Корсис се огледа объркано.
- Не хора, а великани - обясни Климент. - Чувал съм тази легенда. Как исполините донесли камъните, с които е построена столицата, и как само исполини щели да я съборят.
- Според някои великаните всъщност са били жени, не мъже!
Климент отегчено махна с ръка.
- За какво им е трябвало да носят тия груби скали?
- Девташларите не са груби и недодялани както изглеждат - не се съгласи с него Исбул. - Малцина знаят, че долната им част, тази, която е под земята, е фино шлифована и изпъстрена с надписи и знаци, които крият голяма мощ! Девташларите са винаги в квадрат, много рядко в правоъгълници. Камъните са подредени на една линия, разстоянието между тях е еднакво - Исбул бе започнал да се увлича.
- За какво всъщност служат? - попита Корсис, а Климент въздъхна. Нямаха време да слушат лекции за ханските гробове.
- Това са слуги - заяви домакинът и се усмихна за първи път, откакто бяха дошли гостите му. - Слуги, които трябва да служат на господаря си в отвъдното. Трябва да са убити лично от този, чиято е гробницата. Колкото по-високопоставени са, толкова по-добре!
- Защо? - Корсис се наведе напред през масата.
- Защото всеки убит води със себе си своите слуги! Ако убиеш чигат, всичките му жертви стават твои в отвъдното, ако убиеш пълководец, получаваш още повече.
- Ако убиеш император, слугите ти няма да имат чет - замислено каза писарят.
- Точно така! Има кой да се грижи за Крум на небето - съгласи се Исбул. - Но като заговорихме, неговата гробница е най-странна от всички останали.
- Как така? - писарят продължаваше да се взира в знаците от пръстена, опитвайки се да разбере какво сочат. - Различава ли се от останалите?
- Сигурно знаете, че освен велик пълководец ханът е бил и върховен колобар - Климент и Корсис се спогледаха. - Занимавал се е с магии. Неслучайно е направил чаша от черепа на Никифор. Знаел е много добре какво и защо го прави.
- Накъде биете? - приказките на Исбул внезапно разбудиха интереса на писаря.