Бяха наближили малката горичка, когато писарят внезапно отново изпита усещането, че някой ги наблюдава. Спря коня си и внимателно се огледа, но не видя нищо. Полето бе пусто, освен няколкото черни врани, които бе забелязал и сутринта.
„Дали те не ни наблюдават?“ - помисли си писарят и тръсна раздразнено глава. Приказките на Корсис за магии и върколаци явно му бяха направили по-голямо впечатление, отколкото си бе мислил.
Въпреки това чувството остана.
Корсис също изглеждаше неспокоен и час по час се оглеждаше, но не каза нищо.
Двамата бавно навлязоха в гората и Климент отново се отдаде на мислите си. Сянката и лекият ветрец милваха изгорялото му лице, за чиято силна червенина писарят не си бе давал сметка досега. Климент доволно притвори очи и вдигна лицето си срещу бриза. Той охлади зачервената му кожа, дори му се стори, че я разхлади с малки водни капки.
„Колко приятно“ - помисли си писарят, когато нещо рязко го извади от унеса му.
Корсис яростно го друсаше по рамото.
- Какво искаш? Защо трябва да ме буташ така?! - попита писарят, но грубостта му се стопи от уплахата в очите на помощника му. - Какво има?
- Господарю, не виждате ли? - Корсис се озърташе трескаво. - Като влязохме в гората, се появи мъгла, която сега ни обгръща напълно! И конете се държат странно.
В потвърждение на думите му жребецът на писаря зацвили и се опита да се вдигне на задните си крака.
Климент с мъка удържа животното и стреснато се огледа наоколо. Въпреки топлия слънчев ден около тях се стелеше мъгла. Завихряше се около копитата на конете, изкачваше се по гърбовете им, обвиваше конниците като в пашкул и запълваше разстоянието между клоните.
Удоволствието от хладната благодат, което само допреди секунди изпълваше писаря, бързо се смени с притеснение и страх.
- Може да е нисък облак - опита се да успокои и двамата Климент. - Чувал съм за подобни неща.
Корсис поклати глава.
- Не е облак! Небето бе съвсем чисто. Друго е! - младежът се огледа притеснено. - Зад нас има някой! Усетих го още на полето. Ако се вгледате между дърветата, ще видите как от време на време между тях се стрелка нечия черна сянка! - зъбите на Корсис изтракаха.
- Глупости! - твърдо каза писарят, опитвайки се да овладее обземащата го паника. Той също бе усетил нечие присъствие на полето. - Няма нищо страшно! Просто нисък облак!
- Вижте! - Корсис посочи с ръка в мъглата.
Нещо черно и голямо се стрелна между дърветата.
Климент присви очи, за да различи по-добре кой ги дебне, но не видя нищо.
Конете, свели страхливо глави, с плътно прилепнали уши, започнаха да се бутат, търсейки прикритие един в друг.
- Ето го пак! - в гласа на Корсис този път звучеше неподправен ужас. - Там!
Писарят се обърна и отново зърна тъмен силует, който се придвижваше около тях с големи скокове. Скокове, които не би могло да направи нито едно живо същество.
„Спокойно! Спокойно! - заповяда си писарят. - Всичко си има логично обяснение. Може да ни нападат разбойници!“
- Вижте! - отново извика Корсис и посочи към дърветата. Ръката му трепереше неудържимо.
На клон на едно от дърветата срещу двамата спрели конници се люлееше огромна черна сянка. По средата приличаше на пашкул, от двете й страни леко се диплеха широки крила.
„Не може да бъде! Какво е това!“ - помисли Климент и извади меча си.
- Отивам да проверя какво е! - извика той на обезумелия от страх Корсис и скочи от коня си.
- Недейте! Ами ако е върколакът? - опита се да го спре младежът.
- Вече ти казах! Няма върколаци!- писарят усети как главата му се пълни с кръв. Чувстваше се глупаво сгащен сред мъглата, не знаеше с какво си има работа и бе разколебан в собствените си вярвания. Въпреки това тръгна напред.
Отвърна му дълъг, смразяващ костите вълчи вой.
Писарят отскочи назад, стисна по-здраво меча, извади кинжала с другата си ръка и отново тръгна към висящата в клоните сянка.
- Дръж конете! - нареди той на Корсис, който само кимна с глава.
Писарят внимателно запристъпя, насочил оръжията си напред. Не можеше да загине така - в някаква странна мъгла посред лятото от враг, който не съществува. Имаше още толкова работа за вършене!
Климент преглътна и се опита да се сети какво знае за върколаците. Те се появяваха по пълнолуние, от хора се превръщаха в демони с вълчи тела, нападаха жертвите си и ги хапеха, правейки ги същите изчадия като тях. Май че бяха някаква разновидност на вампирите. Значи можеше да бъдат убити с...