На голямата маса пред него бе поставена дебела квадратна дъска, подобна на готварска дъска за точене на сладкиши, на нея се виждаше плоско парче глина или глинена пита, в горната му част имаше куполовидна издатина (засега скрита), от която да се оформи дъното на купата. Последното (говоря въз основа на придобития си вече опит) се изработваше посредством навиване на глинената лента или нишка във формата на диск или нещо като розетка, след това издатините се заглаждаха с пръсти, за да се получи плоскост. Когато дъното й бе готово и оформено, стените на купата се правеха по същия начин. До дъската имаше пръстена тавичка, в която се виждаше глинената лента, доста прилична на тръбна газова инсталация, от нея художникът откъсваше парчета и след като ги навиеше в кръг, късаше ги и леко ги притискаше към дъното, поглаждаше ги с пръсти и с дървена лопатка, докато напълно се слееха с долната част.
— Защо я късате? — попитах аз. — Защо не я навивате, без да я късате?
— Защото ако направим купа, намотавайки глинената лента без прекъсване, тя ще стане по-висока от едната страна — обясни той. — Така че аз я късам след всеки кръг и забележете, че започвам следващия от различно място, така че краищата да не съвпаднат. В противен случай по стената на купата от горе до долу ще се получи ръб.
— Да — съгласих се аз, — виждам, макар че не се сетих защо е така. Винаги ли работите по този начин?
— С глинени ленти ли? — попита той. — Не. Това е най-бързият и най-лесният начин. При по-сложни фигури, когато се стремя да изразя чувства и мисли и да ги направя по-пластични, оставям глинената лента и работя с наливане на глина както скулпторите.
— Ами грънчарското колело? — попитах аз. — Виждам, че имате, и то изглежда първокласно. Не правите ли част от работите си на него?
Той ме изгледа строго, почти с укор и отвърна:
— Никога. Грънчарското колело е за грънчаря, за занаятчията и за фабриката. Аз не работя нито за „Улуърт“4, нито за магазините за домашни потреби. Скоростта на производството не ме засяга, както и количеството на изработените предмети или механичната точност на формата. Тези неща се отнасят за търговията. Аз съм скромен художник и въпреки, че работата ми не е кой знае какво, а обикновена керамика, аз се стремя чрез нея да изразя личността си, душата си. За мен глината — тъй както е била за други, много по-велики майстори, като Дела Робиа и Донатело — е средство да изразя чувствата си.
Не знаех какво да отговоря на това. Нямаше да е учтиво да изкажа собственото си виждане, според което неговите цели съвсем не отговаряха на постиженията му. Ала аз бях напълно объркан и ставах все по-объркан, докато го наблюдавах, защото ми се струваше, че това, което прави той, е в моите възможности, трябваше ми малко практика, разбира се; и се хванах, че почти несъзнателно претеглям наум три явни възможности, но не успях да стигна до никакъв извод.
Възможно ли бе Ганет да е просто мошеник, претендиращ за артистична дарба, която не притежава? Или бе от онези психически неуравновесени „модернисти“, които искрено вярват, че грубите им детински цапаници са велики произведения на изкуството, а всъщност страдат от мания? Възможно ли бе неговите груби, дивашки купи и кани наистина да притежават някакви скрити естетически качества, които не можех да възприема, защото ми липсваше необходимата емоционална нагласа? Скромността ме накара да приема последната възможност. Има много хора, на които красотата на природата и изкуството не говорят нищо, може би аз бях един от тях.
Размишленията ми скоро бяха грубо прекъснати от гръмотевичния шум на чукчето на вратата, при което Ганет подскочи и изруга тихо. Вратата се отвори с трясък и мистър Боулс влезе наперено в ателието, като си тананикаше.
— Можеш да не вдигаш такъв ужасен шум, като влизаш, Боулс — сърдито извика Ганет.
Той гневно изгледа своя съдружник или наемател, на което другият отвърна с предизвикателна усмивка:
4
Еднотипни универсални магазини за продажба на евтини стоки за широко потребление. — Б.пр.