— Разбира се, разбира се — отговори Бланди. — Едно углавно престъпление трябва да има предимство. И тъй като времето на доктора е дори по-ценно, отколкото нашето, можем да разчитаме, че ще спести и двете.
И като се обърна към мен с предишното си изражение, което казваше: „Е, какво толкова?“, началникът лаконично ме покани да започна, което направих, и тъй като имах предвид любезния намек на инспектора, аз захванах разказа си без предисловия.
Не е нужно да представям този разказ подробно, защото той беше подходящо съкратена версия на историята, която вече разказах. Започнах с изчезването на Питър Ганет, продължих с огледа на къщата (което началникът изслуша с неприкрито нетърпение), след това — претърсването на ателието и тамошните ми открития, като за потвърждение показах костта и вързопчето с парченцата. Втората част на разказа ми двамата офицери изслушаха с явно повишен интерес, като задаваха само въпросите, необходими да се изясни разказът — например откъде зная толкова много за пещта и за работата на Питър Ганет.
Като свърших тази част от изявленията си, аз спрях, докато двамата офицери надничаха в стъкленицата с малката кост и развързаното вързопче с бели като корали парченца. След това се приготвих да изиграя и коза си. Развих картонената кутия, извадих стъклената тръба и я поставих на масата.
Началникът я погледна подозрително, докато инспекторът я взе и я разгледа с дълбок и благосклонен интерес.
— За невежите ми очи — каза той, — този тъмен кръг май прилича на арсениково огледало.
— Това е арсениково огледало — казах аз.
— И какво общо има то с тези изгорени останки? — настоятелно попита началникът.
— Този арсеник — отговорих внушително, — бе отделен от костни парченца, подобни на тия, които ви дадох.
След това продължих да разказвам за изследването си с апарата на Марш, което началникът изслуша с открито недоверие.
— Но какво, по дяволите, ви накара да изследвате тази пепел за арсеник? — настоя той, когато свърших. — Откъде ви дойде на ума, че в тях може да има арсеник?
Разбира се, аз очаквах този въпрос, но все още, колкото и да е странно, не бях съвсем готов за него. Тайната на отравянето беше разкрита на Ганет, но по съвета на Торндайк не бях я споделил с никого. Сега това бе невъзможно. Не ми оставаше нищо друго, освен да разкажа подробно историята с отравянето, като допълня, че то е било открито и доказано от доктор Торндайк.
Като споменах името на моя учител, и двамата наостриха слух, а началникът каза:
— Значи доктор Торндайк ще бъде на разположение като свидетел?
— Да — отговорих аз, — предполагам, че ще се съгласи да свидетелства.
— По дяволите съгласието! — изпухтя началникът. — Никой няма да го пита! Ще бъде призован като обикновен свидетел, трябва да свидетелствува, че този Ганет е бил тровен с арсеник. Както и да е, преди да говорим за свидетели, трябва да сме сигурни, че действително имаме prima facie5 престъпление. Вие какво мислите, инспекторе?
— Както винаги, съм съгласен с вас, господин началник — отговори инспекторът. — По-добре е да започнем с проверка на наблюденията на доктора, направени в ателието на Ганет. Ако установим, че нещата са такива, каквито ги описва той — в което не се съмнявам — и ако стигнем до същите изводи, до които е стигнал той, очевидно ще има какво да разследвам.
— Да — съгласи се началникът, — но изводите ни от първоначалните факти трябва да бъдат проверени от специалисти, освен това смятам, че е желателно да извършим отделен анализ. Свидетелските показания на доктора са достатъчни, но адвокатите обичат да представят известни прочути специалисти.
— Точно така — каза инспекторът. — Но анализът може да почака. Напълно възможно е въпросът с арсеника изобщо да не възникне. Ако открием явно доказателство, че в тази пещ е било изгорено човешко тяло, ще имаме най-вероятното доказателство, че е извършено убийство. Начинът на извършване на престъплението не ни интересува особено, а един опит да се докаже как точно е била убита жертвата може само да обърка и усложни следствието.
— Мислех си — каза началникът, — за това, което ни разказа докторът. Наличието на арсеник в костите може да ни насочи към вероятния престъпник, като се има предвид предишният опит за убийство.
— Безспорно — съгласи се инспекторът, — стига да можем да докажем кой е давал този арсеник. Но не можем. А ако Ганет е мъртъв, не виждам как ще го направим, тъй като той е единственият свидетел. Не, господин началник, имам чувството, че ще постъпим разумно, ако изключим арсеника или поне засега го запазим в тайна. Но да се върнем към настоящата ни задача. Бихме искали да видим това ателие, докторе. Как можем да го направим, без да вдигаме шум?