— Е, ама вие наистина ме глезите — възкликна инспекторът. — Не ми оставяте никаква работа. Просто трябва да поискам информация и веднага я получавам.
Той лекичко постави парчето от зъба в ъгъла на листа хартия и записа в бележника си адреса на зъболекаря. После, като изтърси съдържанието на ситото върху листа, той загреба ново количество и го преся.
Не е нужно да разказвам с подробности за работата ни. Постепенно пресяхме съдържанието на целия сандък, като накрая го обърнахме с дъното надолу и изтърсихме последните прашинки. Общият резултат беше значително количество парченца от кости върху листа хартия и точно още четири порцеланови парченца. Колкото до предишните, повечето бяха просто частички от кремирани кости и няколко по-едри парчета, достатъчно големи, за да могат да се разпознаят. Но парченцата порцелан дадоха повече информация, защото подробното им разглеждане и няколкото пробни опита да се състави едно цяло не оставиха никакво съмнение, че са части от една и съща коронка.
— Няма да оставим работата дотук — каза Бланди, като ги пускаше едно по едно в епруветка, която извади от чантата си. — В управлението имаме специалист по възстановяване на счупени предмети. Той така ще съумее да слепи тези парченца, че изобщо няма да им личи. След това ще занеса зъба на мистър Холи и ще чуя неговото мнение.
Той мушна епруветката в джоба си и като извади от чантата си голяма платнена торба, напъха парченцата от костите вътре, завърза я и я пъхна обратно.
— Всичко това — отбеляза той — ще трябва да се представи на следствието, ако успеем да установим точно какво е и да докараме работата до следствие. Аз ще го прегледам отново, малко по малко, за да съм сигурен, че не сме пропуснали нещо. След това ще го предам на специалистите. Ако те решат, че тези останки са наистина човешки, ще съобщим на следователя.
Докато говореше, очите му шареха от един предмет на друг и се спираха на различните уреди в ателието, накрая погледът му спря върху шкафа на Боулс и остана там.
— Знаете ли случайно какво има в онзи шкаф? — попита той.
— Знам, че е на мистър Боулс и мисля, че го използува, за да държи материалите си в него.
— Какви са материалите му? — запита инспекторът.
— Предимно злато и сребро, но най-вече злато. Освен това той държи вътре една част от емайла и медните форми за брошките.
Инспекторът отиде до шкафа и внимателно разгледа ключалката.
— Не ми прилича много на ключалка, която пази скъпоценни метали — забеляза той. — Изглежда като обикновена ключалка, която почти всеки ключ може да отключи. Струва ми се казахте, че мистър Боулс не е на разположение?
— Разбрах от мисис Ганет, че е изчезнал от апартамента си и никой не знае къде е.
— Жалко — каза Бланди, — нямам желание да отварям този шкаф в негово отсъствие, но трябва да знаем какво има в него. И тъй като имам заповед за обиск, мое задължение е да обискирам. Хм! Май случайно имам един-два ключа в чантата си. Може би един от тях ще стане на тази проста ключалка.
Той отвори чантата и извади връзка ключове със странен вид, толкова странен, че се осмелих да запитам:
— Това ли са тъй наречените „шперцове“6?
Той ме изгледа с леко неодобрение.
— Тази дума предизвиква доста неприятни асоциации. По-скоро бих ги нарекъл обикновени ключове — просто нормални ключове без ключалки. Сега ще видите как работят.
Той ми показа как работят, като пъхаше ключовете един след друг в ключалката. При третия опит ключът влезе, той го завъртя и вратата се отвори.
— Ето, виждате ли — каза Бланди, — не чупим нищо и когато излизаме, оставяме шкафа така, както сме го намерили.
Отворената врата откри един-два рафта, върху които се виждаха буркани с емайл на прах, хаван и няколко дребни инструмента. Под рафтовете имаше няколко малки, но дълбоки чекмеджета.
Инспекторът издърпа едно от тях и с любопитство надникна в него, докато критично го претегляше на ръка.
— Доста чудновати предмети, докторе — каза той. — Само ги претеглете! Всички тези бучки злато в направо отключен шкаф. Това ли са предметите, произведенията на мистър Боулс?
Докато говореше, той изсипа чекмеджето върху хартията, която още бе на масата, и посочи презрително купа медальони, пръстени и брошки, които изпадаха от него.
— Виждали ли сте някога подобни боклуци? — възкликна той. — И това ми било бижута! За бога, и един водопроводчик спокойно може да ги направи! И погледнете какво количество метал има в тях. Вижте този пръстен! В него има достатъчно злато за цяла гривна. Всичко това ми напомня за бижутата, дето ги правят диваците, само че не е толкова добре направено. Чудно ми е кой ги купува. Вие случайно не знаете ли?