Седнахме един срещу друг и аз започнах да разказвам без предисловие, съвсем сбито за събитията, свързани с изчезването на Ганет, и по-малко сбито за положението на мисис Ганет. Торндайк изслуша разказа с голямо внимание, но съвсем безразлично, без въпроси или коментари. Но не и Джървис. Разбира се, той избягваше да ме прекъсва, но проследи разказа ми с огромен интерес и едва бях свършил, когато нетърпеливо каза:
— Но, любезни Олдфийлд, това е първокласна криминална загадка. Грях е да я представяте така схематично. Искам подробности, повече подробности и накратко, или по-скоро надълго — цялата история.
— Това е и моето мнение, Джървис — каза Торндайк. — Олдфийлд, ще трябва да ни разкажете историята в подробности. Но не сега. Имаме да решим една неотложна и много спешна задача — как да защитим мисис Ганет.
— Нуждае ли се от защита? — попита Джървис. — Английската полиция няма навик да подлага обвиняемите на разпит трета степен8.
— Така е — съгласи се Торндайк. — Английската полиция обикновено има намерение и желание да се отнася добре с хората, които трябва да бъдат разпитани. Но един прекалено ревностен полицай може твърде лесно да се изкуши да окаже по-голям натиск при разпита — в интерес на правосъдието, както смята той. Не трябва да забравяме, че в нашата полицейска система при разпитите има различни ограничения и везните определено не натежават в полза на обвиняемия, а на полицията.
— Но мисис Ганет не е обвиняема — възпротивих се аз.
— Не е — съгласи се Торндайк, — но може да стане, особено ако направи някои неблагоразумни признания. Ето от това трябва да я предпазим. Не знаем какво мисли полицията, но се вижда, че нашият твърде лукав приятел Бланди е доста безскрупулен. Да съобщи на една жена, че съпругът й е бил убит и изпепелен, а след това, докато тя е зашеметена от удара, да я подложи на разпит, — това не прилича на постъпка, достойна за уважение. Смятам, че страхът й от Бланди е оправдан. Не бива да се допуска друг такъв разпит, освен в присъствието на нейния адвокат.
— Според закона тя не е длъжна да отговаря, на каквито и да е въпроси, докато не я призоват за свидетел — каза Джървис.
— На практика е длъжна — каза Торндайк. — Ще направи грешка, ако откаже на полицията каквото и да е съдействие. И ще е изключително неразумно, тъй като това ще бъде причина да сметнат, че крие нещо сериозно. Обаче съвсем законно е тя да настоява адвокатът й да я придружи и да присъства на разпита. Това трябва да се направи. Тя трябва да има свой законен защитник. Но кой? Не бихте ли предложили нещо, Джървис? Това е работа за адвокат.
— А заплащането? — попита Джървис. — Дамата има ли пари?
— Можем да прескочим този въпрос — казах аз. — Разходите ще бъдат поети. Аз отговарям.
— Виждам, че съчувствието ви добива практическа форма — каза Джървис. — Добре, щом вие ще плащате сметката, трябва да се погрижим тя да не е много солидна. Някой важен адвокат няма да свърши работа, а освен това ще е твърде зает, за да присъства лично. На нас ни трябва добър адвокат. За предпочитане е млад човек, с малка практика. Да, мисля, че познавам точно такъв човек. Какво ще кажете за младия Линъл, Торндайк? Той беше секретар на Марчмънт, но започна да работи самостоятелно и има определена склонност към криминалните дела.
— Помня го — каза Торндайк, — обещаващ млад човек. Можете ли да се свържете с него?
— Ще се срещна с него днес, преди да си е тръгнал от кантората, и няма никакво съмнение, че той с удоволствие ще се заеме със случая. Все пак, Олдфийлд, можете да бъдете сигурен, че нещата са в наши ръце и дамата ще бъде защитена, дори ако лично аз трябва да я придружа до Скотланд Ярд. Но вие също трябва да помагате. Вие сте неин лекар и трябва да се погрижите да не я подлагат на прекалено нервно напрежение. Едно подходящо медицинско свидетелство би спряло дори Бланди.
Когато Джървис млъкна, камбаната на невидимия часовник, която така тихо отбелязваше всеки четвърт час, сега удари (ако човек може да използува толкова силна дума) четири часа. Аз станах от стола и като благодарих горещо на двамата си приятели, протегнах ръка за довиждане.
— Един момент, Олдфийлд — каза Торндайк. — Вие ни измъчихте с трохи от невероятната история, която трябва да ни разкажете. Искаме неадаптирания й вариант. Кога? Разбираме, че сте много зает с пациентите си. Но бихме могли да наминем към вас, когато имате свободно време; да кажем, някой път след вечеря. Така удобно ли е?
— Защо след вечеря? — попитах аз. — Защо не дойдете на вечеря, а след това ще си направим едно малко съвещание.
— Ще ни бъде много приятно — отговори Торндайк. — Съгласен ли сте, Джървис?