Той с любов прокара пръст по отпечатъците от лъжичката за горчица и продължи:
— А сега погледнете тези прекрасни розетки. Те ни казват, че когато художникът ги е създавал, той е имал предвид цвета на глухарчето. В тази форма, напълно стилизирана, обобщение на изобразителното ниво, пренесена на нивото на максималната абстракция, ние все пак можем да проследим мисълта му.
Той спря и един от посетителите забеляза, че розетките, изглежда, са били изработени с ключ.
— Наистина — съгласи се Бандърби — и е съвсем вероятно да са били направени с ключ. Но защо не? На гения не му е нужен специален инструмент. Той използува обикновените средства, които са му под ръка. Ала тази ръка е ръката на майстор, която превръща в злато глината, до която се докосва. Така е станало и с този малък шедьовър. Тя е създала онова, което можем да наречем съвършено въплъщение на абстрактната триизмерна форма. И освен това ритъма! Ритъма!
Той млъкна, очевидно изчерпа речника си (ако подобно нещо бе възможно). После изведнъж погледна часовника си и трепна.
— Господи! — възкликна той. — Как лети времето! Трябва да тичам. Имам да посетя още четири галерии. Позволете ми да ви благодаря за вниманието и интереса, с които изслушахте простите ми обяснения, и да изразя надеждата, че някои от вас ще могат да се сдобият с произведение на един велик и знаменит художник. Имах намерение да кажа няколко думи и за изящната неопримитивна бижутерия на мистър Боулс, но времето ми изтече. Желая ви приятен ден!
Той се поклони на присъстващите и на мистър Кемпстър и забързано си тръгна, а аз забелязах как с тръгването му целият интерес към така наречените шедьоври изчезна. Междувременно мистър Кемпстър взе гърнето и почтително го отнесе обратно. Последвах го с поглед, а после и с останалата част от тялото си, защото като мистър Тайт Барнакъл10 (или по-скоро като неговия посетител) „исках да знам, нали знаете“. Забелязах, че на гърнето е залепен червен етикет и това ми послужи за повод да поведа разговор.
— И така шедьовърът е продаден — казах аз. — Петнайсет гвинеи според каталога. Изглежда голяма сума за такова малко гърне.
— Така е — призна той, — но е музеен експонат, ръчно изработен и от признат майстор.
— Изглежда много различно от останалите неща на Ганет. Сигурно няма и съмнение, че е излязло от ръцете му?
Мистър Кемпстър бе потресен.
— Боже мой, разбира се, че няма! — отговори той. — Той сам състави каталога. Освен това…
Бързо вдигна гърнето (този път, без да го държи като Свещения Граал) и го обърна с дъното нагоре.
— Виждате, че съдът е подписан и номериран — каза той. — Няма никакво съмнение, че е работа на Ганет.
Ако заключението бе погрешно, то фактът си беше факт. На дъното на гърнето стоеше отличителният знак на Ганет — корморан, буквите „П. Г.“ и номер „оп. 961“. Това отхвърляше възможността гърнето да е било оставено между другите съдове на Ганет погрешка, най-вероятно от мисис Ганет. Очевидно измамата бе съзнателна.
Докато поставяше отново гърнето на полицата, аз се осмелих да задоволя любопитството си по друг въпрос.
— Чух мистър Бандърби да споменава името ви. Имате ли случайно нещо общо с мистър Кемпстър от Нюингстед?
— Той ми е брат — отговори той. — Предполагам, че сте забелязали приликата. Познавате ли го?
— Съвсем слабо. Бях там по време на кражбата, всъщност трябваше да дам показания при съдебното разследване, свързано с убийството на този нещастен полицай. Аз бях човекът, който го намери в гората.
— О, значи вие сте доктор Олдфийлд. Четох съобщението за разследването и, разбира се, брат ми ми разказа цялата история. Била е ужасяваща. Изглежда, че диамантите не са застраховани и се опасявам, че загубата е пълна. Едва ли е възможно да бъдат върнати. Вероятно са пръснати и ще бъде трудно да ги разпознаят поотделно.
— Съжалявам — казах аз, — че не чух беседата на мистър Бандърби за бижутерията на мистър Боулс. Имам чувството, че се нуждая от малко разяснения.
— Да — призна той, — не е по вкуса на всеки. Например брат ми за нищо на света не би я приел, макар че познава мистър Боулс и много го харесва. Между другото, като стана дума за Нюингстед, мистър Боулс е оттам.
— Така ли? Тогава брат ви сигурно оттам го познава.
— Не мога да ви кажа, но мисля, че едва ли. Вероятно се е запознал с него служебно. Знам, че има вземане-даване — съвсем дребни сделки — с мистър Боулс.
— Нима мистър Боулс използува диаманти за неолитната си бижутерия? — възкликнах аз.
— Неопримитивна — поправи ме усмихнато той. — Не, по-скоро мисля, че продава, но може да са правили размяна. Както повечето бижутери, мистър Боулс избира разни стари или повредени бижута, когато може да ги купи евтино, за да ги използува отново. Всякакви диаманти и скъпоценни камъни са му ненужни, тъй като използува само прости, необработени камъни, и то съвсем малко. Но това е само предположение, основава се на някои приказки, изпуснати от мистър Боулс. Всъщност не зная много за неговите работи.