— Но това е невъзможно! — възкликна Джървис, когато се окопити малко от изненадата. — Не мога да повярвам!
При тези думи Торндайк се засмя силно.
— Моят учен приятел — каза той — ми напомня оня немски професор, който срещнал един човек, каращ велосипед с две колела — нещо, което никога не бил виждал — и убедително доказал на човека, че е невъзможно да се кара колелото поради простата причина, че ако не паднеш надясно, то неминуемо трябва да паднеш наляво.
— Това е чудесно — отговори Джървис, — но вероятно не искате да кажете, че приемате този опит за чиста монета.
— Наистина е малко неочаквано — каза Торндайк, — но си припомнете, че според Содерман и О’Конъл е възможно да се докаже присъствието на арсеник в останките от кремирано тяло.
— Да. Спомням си, че твърдението ми направи впечатление, но не го приех. Те не цитират никакви примери и не дават никакви подробности. Едно ipse dixit11 няма стойност на доказателство. Убеден съм, че в този случай има някаква грешка. Какво ще кажете за реактивите, Олдфийлд? Има ли вероятност някой от тях да е бил замърсен с арсеник?
— Не — отговорих аз, — невъзможно е. Изследвах ги най-прецизно. Докато не сложих пепелта, нямаше и следа от арсеник.
— Между другото всичкия материал ли използувахте или ви остана нещо? — попита Торндайк.
— Използувах само половината, ако сметнете, че си струва да проверите резултата от анализа, мога да ви дам остатъка.
— Отлично! — каза Торндайк. — Един контролен опит ще даде отговор на въпроса дали пепелта съдържа арсеник, или не. Но дотогава, тъй като огледалото е неопровержим факт, ще приемем, че вашето твърдение отговаря на истината. Предполагам, че сте съобщили на полицията.
— Да, показах им епруветката. Инспектор Бланди откри арсениковото огледало от пръв поглед, но възприе твърде необичайна позиция. Той, изглежда, сметна, че арсеникът не е от значение — всъщност, че е съвсем без връзка с престъплението. Той явно иска да пренебрегне изцяло този факт, което ми се струва чудовищно нелепо.
— Смятам, че не сте справедлив към Бланди — каза Торндайк. — От гледна точка на закона той е съвсем прав. Това, което трябва да докаже следствието, е: първо — фактът, че е извършено убийство, второ — да се установи самоличността на убития и трето — да се установи самоличността на убиеца. И така: фактът, че е извършено убийство, е доказан от наличието на останките и от обстоятелствата, при които са били намерени те. Следователно истинската причина за смъртта е без значение. Арсеникът не е доказателство за убийството, защото то вече е доказано. А няма и нищо общо с другите два въпроса.
— Като се има предвид предишния опит да бъде отровен Ганет, по този начин се установява самоличността на убиеца.
— Нищо подобно — отвърна той. — Никога не е имало следствие за това, няма и свидетелски показания. Съдът не ще слуша разни догадки или подозрения. Отровителят е неизвестен, а сега и убиецът е неизвестен. Вие обаче не може да установите неизвестна величина, като докажете, че тя е идентична на друга неизвестна величина. Не, Олдфийлд, Бланди е съвършено прав. Арсеникът само ще попречи и ще утежни следствието, но ще бъде манна небесна за защитата.
— Защо? — настоятелно попитах аз.
— Видяхте как реагира Джървис. Така ще реагира и защитата. Адвокатът на защитата ще засегне съвсем повърхностно фактите, които са вече доказани и не може да оспори, и ще наблегне на единственото, което не може да се докаже и за което той ще вдигне голям шум. Известна доза съмнение, породено от историята с арсеника, може да навреди на делото и да спаси обвиняемия. Но ние се отвлякохме от разказа ви. Какво се случи след това?
Продължих да разказвам, като описах посещението си в полицията и проучванията на Бланди в ателието; наблегнах особено върху интереса, който прояви инспекторът към работата и материалите на Боулс. Изглежда, предизвикаха подобен интерес и у двамата ми слушатели, защото Джървис се обади:
— Облаците се сгъстяват. Ясно е, че в ателието са се правили и други неща, освен керамика и модернистични бижута. Чудя се дали тези пръстови отпечатъци ще хвърлят някаква светлина върху въпроса.
— Подозирам, че е така — отговорих аз, — като съдя по въпросите, които е задал Бланди на мисис Ганет. Отнякъде е получил сведения.
— Не искам да прекъсвам разказа ви — каза Торндайк, — но когато свършим с ателието, можем да обсъдим и въпросите на Бланди. Те очевидно ще ни изяснят неговото становище и както казвате, ще ни дадат възможност да преценим дали знае повече от нас.