Дръзкият с арбалета си облизваше непрекъснато устните, погледът му шареше от Керът към вълка и обратно.
— Ако насъскаш тоя звяр по нас — не се сдържа накрая, — някой ще пукне, казвам ти!
— Не е изключено — натъжи се Керът. — Предпочитам да избегнем това, ако може.
Вдигна ръце. И в двете стискаше някакви кръгли плоски неща, широки около педя.
— Ето един вид джуджешки хляб. Вероятно най-доброто изделие на господин Желязнокор. Разбира се, не е класически боен хляб, но смятам, че има приемливи режещи качества…
Движението на дясната му ръка беше недоловимо за окото. Пръсна се облаче дървесен прах и плоската питка спря в дебелата дъска на каната около сантиметър от бандита със слабото сърце. Оказа се, че и пикочният му мехур не е особено държелив.
Дръзкият с арбалета откъсна поглед от смъртоносната питка едва когато усети лек влажен натиск върху китката си.
Не му се вярваше, че някое животно е способно да се движи толкова светкавично, обаче нямаше как да отрече, че вълкът е до него и изражението му намекваше невъзмутимо колко несравнимо по-силно може да стисне челюстите си.
— Кажи му да се махне! — викна бандитът и хвърли арбалета със свободната си ръка. — Кажи му да ме пусне!
— О, аз никога не й заповядвам — възрази Керът. — Тя сама си решава.
Разнесе се тропот на усърдно подковани ботуши и пет-шест джуджета изхвърчаха от пекарната. Размахваха брадви и едва успяха да спрат до Керът сред дъжд от искри.
— Дръжте ги! — кресна господин Желязнокор. Керът отпусна ръка върху шлема на джуджето и го завъртя с лице към себе си.
— Аз съм тук, господин Желязнокор. Предполагам, че тези са закононарушителите?
— Те са, няма грешка, капитан Керът! — избуча пекарят. — Хайде, момчета! Да ги провесим да съхнат при бура’зак-ха3!
— О-о-ох! — проточи подмокреният със слабото сърце.
— По-кротко, господин Желязнокор — търпеливо се обади Керът. — В Анкх-Морпорк не прилагаме това наказание4.
— Тези типове така удариха Бьорн Теснобрич, че падна в несвяст! И сритаха бад’дхакза5 на Олаф Силен в ръката! Ще им отрежем…
— Господин Желязнокор!
Пекарят се поколеба, после грабителите с облекчение и почуда видяха как отстъпи крачка назад.
— Ами… тъй да бъде, капитан Керът. Както кажете.
— Имам работа другаде, но ще ви бъда много благодарен, ако ги предадете на Гилдията на крадците.
Мислителят пребледня.
— О, не! Много зле са настроени срещу нарушителите на лицензионния режим! Каквото и да е, само не Гилдията!
Керът се озърна към него и светлината огря лицето му по доста особен начин.
— Каквото и да е, така ли? — Грабителите се спогледаха и заговориха един през друг.
— Гилдията на крадците! Чудесно, няма проблеми.
— Ние харесваме хората от Гилдията.
— Направо нямам търпение да се срещна с тях.
— Прекрасни хора.
— Строги, но справедливи.
— Добре — изрече накрая Керът. — Значи всички са доволни. А, да… — Бръкна в кесийката на колана си. — Ето ви пет пенса за питката, господин Желязнокор. И другата съм я пипал, но лесно ще я остържете с шкурка.
Джуджето примига, щом видя монетите.
— Вие искате да ми платите, задето ми връщате моите пари?
— Като данъкоплатец имате неоспоримо право да бъдете закрилян от Стражата — натърти Керът.
Последва неловка пауза. Пекарят си гледаше ботушите. Двама-трима от останалите джуджета се подхилваха.
— Ето какво ще сторим — благо промълви Керът. — Като си освободя малко време, ще намина и ще ви помогна да попълните данъчните декларации. Така бива ли?
Един от грабителите наруши напрегнатото мълчание.
— Ъ-ъ… може ли… вашето мило кученце… да ми пусне ръката… моля?
Вълкът леко разтвори челюстите си, скочи от каруцата и пристъпи към Керът, който уважително вдигна ръка към шлема си.
— Желая приятен ден на всички ви. — След тези думи се отдалечи. И престъпниците, и жертвите се блещеха след него.
— Абе, тоя истински ли е? — смънка мислителят.
— Копелета! — изрева пекарят след кратко нечленоразделно ръмжене. — Копелета!!!
— Ама… сега к’во искаш? Върна си мангизите, нали?
Двама от работниците на господин Желязнокор едва го удържаха да не се нахвърли върху крадците.
— Три години! — ревна той. — Три години никой не се сети! Три скапани години никакъв бирник не ми потропа на вратата! Ще ме пита той! Да, бе! И се държи лю6езно. Отгоре на всичко ще донесе и още бланки, че ако случайно сбъркаме нещичко, да си имаме! Ей, гадняри, защо не избягахте по-чевръсто с плячката, а?